Обясних на дон Хуан, че това, което исках да знам, е дали сега, в наше време, дребните тирани, които той бе нарекъл „нищожни тиранчета“, могат да победят някой воин.
— По всяко време — отвърна той. — Но последиците не са така страшни, както в далечното минало. От само себе си се разбира, че днес воините винаги имат възможността да се оттеглят, да се възстановят и да се върнат по-късно. Но този проблем има и една друга страна. Да те победи „нищожно дребно тиранче“ не е смъртоносно, но е опустошително. Нивото на смъртност, образно казано, е почти също толкова високо. Под това имам предвид, че воините, които са отстъпили пред „нищожното дребно тиранче“, биват унищожени от собственото си чувство за провал и безполезност. Това е за мен високо ниво на смъртност.
— А какво означава да бъдеш победен?
— Всеки, който мине на страната на дребния тиранин, е победен. Да действаш, воден от гняв, да си без контрол и дисциплина, да нямаш търпение означава да си победен.
— А какво става с победените воини?
— Или се прегрупират, или изоставят търсенето на знание и влизат в редиците на дребните тирани за цял живот.
3
ИЗЛЪЧВАНИЯТА НА ОРЕАА
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН двамата с дон Хуан излязохме да се разходим по шосето за Оаксака. Беше два часа след обяд и по него нямаше никакво движение.
Както си вървяхме бавно и спокойно, дон Хуан изведнъж заговори. Каза, че разговорът ни за дребните тирани бил просто едно въведение към темата за съзнанието. Аз вметнах, че този разговор ми е открил нов ъгъл на виждане. Той ме помоли да обясня какво имам предвид.
Казах му, че то е свързано с един спор относно индианците яки, който бяхме водили с него преди години. Преподавайки ми своите уроци за дясната страна, дон Хуан се бе опитал да ми обясни, че има известни предимства, които яките могат да извлекат от факта, че са потискани. Тогава разпалено бях отвърнал, че мизерните условия, при които те живеят, не биха могли да имат каквито и да са предимства. Бях му казал още, че не разбирам как е възможно, след като той самият е яки, да не се възпротиви срещу такава явна несправедливост.
Той ме бе изслушал внимателно и когато бях сигурен, че ще започне да защитава своето гледище, той се съгласи, че условията, при които живеят индианците яки, са действително мизерни. Но той посочи, че е безсмислено да разглеждаме само яките, когато условията на живот на човека изобщо са потресаващи.
— Не съжалявай само бедните яки — бе казал той. — Съжалявай цялото човечество. А за индианците яки мога да кажа дори, че теса едни от щастливците, защото, бидейки потискани, някои от тях могат да излязат накрая победители. Докато потисниците, дребните тирани, които ги тъпчат, нямат ни най-малък шанс за това.
Веднага му бях отвърнал с поток от лозунги. Въобще не бях го разбрал. Тогава той отново се опита да ми обясни схващането за дребните тирани, но цялата идея ми убягна. Едва сега всичко си идваше на мястото.
— Още нищо не си е дошло на мястото — рече той, смеейки се на това, което му бях казал. — Утре, когато ще си в нормално състояние на съзнанието, дори няма да си спомняш това, което си осъзнал сега.
Почувствах се безкрайно потиснат, защото знаех, че е прав.
— С теб ще стане същото, което се случи и с мен — продължи той. — Моят благодетел, нагуалът Хулиан, направи така, че в състояние на повишено съзнание да осъзная това, което ти сам осъзна за дребните тирани. И като резултат, в ежедневния си живот аз промених мнението си за много неща, без да знам защо.
— Аз цял живот съм бил потискан и бях натрупал наистина огромна злоба към моите потисници. Представи си колко се изненадах, когато се улових, че търся компанията на дребни тирани. Помислих, че съм превъртял.
Стигнахме до едно място, където встрани от пътя имаше няколко огромни молоза, полузарити от стари срутвания; дон Хуан се запъти към тях и седна на една плоска скала. Направи ми знак да седна срещу него и без повече встъпления започна своите обяснения за владеенето на съзнанието.
Каза, че имало една поредица от истини за съзнанието, които старите и новите ясновидци открили, и че тези истини били подредени в специфична последователност с цел да се улесни възприемането им.
Той обясни, че владеенето на съзнанието се състояло в усвояването на цялата поредица от тези истини. Първата истина била, каза той, че близостта ни със света, който възприемаме, ни принуждава да вярваме, че ни заобикалят предмети, които съществуват самостоятелно като такива точно така, както ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а една вселена от излъчванията на Орела.