Дон Хуан каза, че виждането бил решаващия елемент както за разрушаването на света на древните ясновидци, така и за създаването на новото гледище. Именно чрез виждане новите ясновидци открили някои неоспорими факти, които използвали, за да достигнат до определени заключения за естеството на човека и света.
Тези заключения, които положили началото на новия цикъл, били истините за съзнанието, които той се бе заел да ми обяснява.
Дон Хуан ми предложи да го придружа до центъра на града и да се разходим из площада. Докато вървяхме натам, разговаряхме за машини и фини инструменти. Той каза, че инструментите са продължение на сетивата ни, а аз възразих, че има инструменти, които не влизат в тази категория, защото изпълняват функции, които ние физиологически сме неспособни да извършваме.
— Сетивата ни са способни на всичко — заяви той.
— Веднага мога да ти кажа, че има уреди, които улавят радиовълни от космоса — не отстъпвах аз. — Сетивата ни не могат да улавят радиовълни.
— Не съм на същото мнение — рече той. — Смятам, че сетивата ни могат да улавят всичко, което ни заобикаля.
— А какво ще кажеш за ултразвуците? — настоях аз. — Ние нямаме необходимите органи, за да ги чуваме.
— Ясновидците са убедени, че ние сме разработили съвсем малка част от себе си — отвърна той.
За известно време потъна в мисли, като че ли се опитваше да реши какво да каже. После се усмихна.
— Първата истина за съзнанието, както вече ти казах — започна той, — е, че светът всъщност не е това, за което го мислим. Ние смятаме, че той е свят от предмети, а не е.
Той се спря за миг, като че ли да прецени ефекта от думите си. Казах му, че съм съгласен с неговата постановка, защото всичко може да се сведе до това да се разглежда като енергийно поле. Той отвърна, че просто интуитивно налучквам една от истините и че да я открия не означава да потвърждавам валидността й. Не го интересувало дали съм съгласен или не, каза той, а дали ще се опитам да разбера какво означава тази истина.
— Не можеш да видиш енергийните полета — продължи той. — Поне не като обикновен човек. А ако можеше да ги видиш, щеше да си ясновидец и ти щеше да обясняваш истините за съзнанието, а не на теб да ти ги обясняват. Разбираш ли какво искам да кажа?
Той продължи, като каза, че заключенията, достигнати чрез разсъждения, са имали много малко или никакво влияние при променяне курса на живота ни. Оттук и множеството примери на хора, които имат най-ясните убеждения и въпреки това непрестанно действат коренно противоположно на тях, като единственото обяснение, което имат за своето поведение, е схващането, че да се греши е човешко.
— Първата истина е, че светът е такъв, какъвто изглежда, и все пак не е — продължи дон Хуан. — Той не е толкова солиден и реален, колкото нашето възприятие е накарано да вярва, че е, но не е и мираж. Светът не е илюзия, както се твърди; той е реален, от една страна, и нереален, от друга. Обърни внимание на това, защото то трябва да се разбере, а не просто да се приеме. Ние възприемаме. Това е неоспорим факт. Но това, което възприемаме, не е факт от същото естество, защото ние се научаваме какво да възприемаме.
— Нещо там, отвън, въздейства на сетивата ни. Тази е реалната част. Нереалното е това, което нашите сетива ни казват, че е там. Да вземем една планина например. Нашите сетива ни казват, че това е предмет. Той има размери, цвят, форма. Дори различаваме видове планини, в което няма нищо погрешно. Грешката ни е просто, че никога не ни е хрумвало, че сетивата ни играят само повърхностна роля. Сетивата ни възприемат по даден начин, защото една специфична черта на съзнанието ни ги кара да го правят по този начин.
Отново започнах да изразявам съгласието си с него, но не защото го исках, тъй като не бях схванал съвсем идеята му, а по-скоро като реакция на неловкото положение, в което иначе щях да изпадна. Той ме спря.
— Използвах термина „светът“ — продължи дон Хуан, — за да означа всичко, което ни заобикаля. Разполагам и с по-добър термин разбира се, но той ще е твърде непонятен за теб. Ясновидците твърдят, че нашето съзнание е единствения фактор, поради който смятаме, че светът там, отвън, е съставен от предмети. Но това, което в действителност е там, са излъчванията на Орела — флуидни, постоянно в движение и все пак непроменени, вечни.
Той ме спря с ръка точно в мига, когато понечих да го попитам какво представляват излъчванията на Орела. Обясни, че едно от най-драматичните наследства, което старите ясновидци са ни оставили, било тяхното откритие, че всички живи същества съществуват, за да развиват съзнанието си. Дон Хуан го нарече колосално откритие.