С полусериозен тон ме попита дали някога съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си задава от край време, а именно — какъв е смисълът на нашето съществуване. Веднага заех отбранителна позиция и изтъкнах, че този въпрос е безсмислен, тъй като не може да има логически отговор. Казах също, че ако трябва да разискваме по тази тема, ще се наложи да говорим за религиозни убеждения и ще сведем всичко до вярата.
— Старите ясновидци са на друго мнение за вярата — рече той. — Те не са били толкова практични, колкото новите ясновидци, но все пак са били достатъчно практични да знаят какво виждат. Това, което се опитвах да ти покажа чрез този въпрос, дето така те обезпокои, е, че само с разсъждения не може да се стигне до отговора на въпроса за смисъла на нашето съществуване. При всеки опит да се направи това, отговорът се превръща във въпрос на вярвания. Старите ясновидци тръгнали по друг път и действително открили отговор, който включва не само вярата.
Дон Хуан каза, че старите ясновидци, излагайки се на невероятни опасности, действително видели неописуемата сила, която е източникът на всички живи същества. Нарекли я Орелът, защото в няколкото зървания, на които едва могли да издържат, те я видели като нещо наподобяващо черно-бял орел с безгранични размери.
Те видели, че именно Орелът дарява съзнание. Орелът създава живите същества, за да живеят те и обогатяват съзнанието, което той им е дал с живота. Те видели още, че Орелът е този, който поглъща същото това обогатено съзнание, след като накара живите същества да го изоставят в момента на смъртта си.
— За старите ясновидци — продължи дон Хуан — твърдението, че смисълът на нашето съществуване е да развиваме съзнанието си, не е въпрос на вяра или умозаключения. Те са видели, че е така.
— Те видели, че съзнанието на живите същества ги напуска в момента на смъртта им и се понася, подобно на сияйно валмо памук, право към клюна на Орела, за да бъде погълнато. За старите ясновидци това било доказателството, че живите същества живеят само за да обогатяват съзнанието си, което е храната на Орела.
Дон Хуан прекъсна за известно време обясненията си, защото му се налагаше да замине някъде по работа. Нестор го откара до Оаксака. Докато ги изпращах, аз си спомних, че в началото на общуването ми с дон Хуан, всеки път когато станеше дума за пътуване по работа, аз смятах, че той просто използва това като евфемизъм за нещо друго. Накрая обаче разбрах, че не е така. Винаги когато му предстоеше такова пътуване, той обличаше един от многото си безупречно ушити костюми с жилетка и заприличваше на всичко друго, но не и на стария индианец, когото познавах. Бях му споменал веднъж колко съвършена е метаморфозата му.
— Нагуалът е човек достатъчно гъвкав, за да бъде всичко — ми бе отвърнал той. — Да си нагуал, наред с всичко останало, означава да няма какво да защитаваш. Запомни това — ще се връщаме към него не веднъж.
И ние многократно се бяхме връщали към него по всеки възможен начин; той наистина, изглежда, нямаше какво да защитава, но по време на отсъствието му в Оаксака в мен се прокрадна една сянка на съмнение. Изведнъж разбрах, че нагуалът има все пак едно нещо, което да защитава — описанието на Орела и делата му изискваха, според мен, гореща защита.
Опитах се да поставя този въпрос пред някои от другарите на дон Хуан, но те винаги го избягваха. Казаха ми, че съм под карантина за този вид беседи, докато дон Хуан не завърши обясненията си.
Веднага след като той се върна, двамата седнахме да разговаряме и аз го попитах за това.
— Тези истини не са нещо, което да защитаваш горещо — отвърна той. — Ако смяташ, че се опитвам да ги защитавам, грешиш. Тези истини са събрани, за да носят наслада и просветление на воините, а не да събуждат някакви собственически чувства. Когато ти казах, че нагуалът няма какво да защитава, имах предвид, че наред с другите неща, нагуалът не е завладян от нищо.
Казах на дон Хуан, че не мога да следвам уроците му, защото ме е завладяло описанието на Орела и делата му. На няколко пъти отбелязвах страховитостта на подобна идея.
— Това не е просто идея — рече той. — Това е факт. И то доста страшен, ако питаш мен. Новите ясновидци не са си играли просто с идеи.
— Но що за сила е Орелът?
— Не знам как да ти отговоря. Орелът е толкова реален, колкото са гравитацията и времето за теб, и същевременно точно толкова абстрактен и непонятен.
— Чакай малко, дон Хуан. Това наистина са абстрактни понятия, но те се отнасят за действителни явления, които могат да се докажат. Цели науки се занимават с това.
— Орелът и неговите излъчвания са също толкова доказуеми — сопна се дон Хуан. — А науката на новите ясновидци се занимава точно с това.