Помолих го да ми обясни какво представляват излъчванията на Орела.
Той каза, че излъчванията на Орела са едно неотменно, самостойно нещо, което обхваща всичко съществуващо — познаваемото и непознаваемото.
— Няма начин да се опише с думи какво всъщност представляват излъчванията на Орела — продължи дон Хуан. — Ясновидецът трябва да ги види.
— А ти самият виждал ли си ги, дон Хуан?
— Разбира се, че съм ги виждал, но въпреки това не мога да ти кажа какво представляват. Те са едно присъствие, почти като някакъв вид маса, едно налягане, от което се замайваш. Човек може само да ги зърне, също както може само да зърне и самия Орел.
— Би ли казал, дон Хуан, че Орелът е източника на излъчванията?
— От само себе си се разбира, че Орелът е източника на излъчванията.
— Имах предвид дали и визуално е така.
— При Орела няма нищо визуално. Ясновидецът усеща Орела с цялото си тяло. Има нещо във всички нас, което може да направи така, че да наблюдаваме с цялото си тяло. Ясновидците обясняват виждането на Орела съвсем просто: тъй като човек е съставен от излъчванията на Орела, той просто трябва да се върне към съставните си части. Проблемът се поражда от съзнанието му; именно съзнанието на човека е това, което се заплита и обърква. В критичния момент, когато излъчванията трябва просто да признаят и приемат себе си, човешкото съзнание е принудено да интерпретира. В резултат се получава видението на Орела и излъчванията му. Но всъщност няма Орел и няма излъчвания. Има нещо, което никое живо същество не може да схване.
Попитах го дали източникът на излъчванията е бил наречен Орел, защото орлите по принцип имат важни качества.
— Това е просто един случай, когато нещо непознаваемо смътно напомня нещо познато — отвърна той. — Поради това има някои опити да се припишат на орлите качества, които те не притежават. Но това е често явление, когато впечатлителни хора се научат да вършат неща, които изискват огромна трезвост. Ясновидци има всякакви.
— Да не би да искаш да кажеш, че има различни видове ясновидци?
— Не. Искам да кажа, че има множество малоумници, които стават ясновидци. Ясновидците са хора, пълни със слабости, или по-скоро хората, пълни със слабости, са способни да станат ясновидци. Точно както жалки хора стават превъзходни учени.
— Характерно за жалките ясновидци е, че те са склонни да забравят чудото на света. Те се главозамайват от факта, че виждат и започват да вярват, че единствено собствената им гениалност е от значение. Ясновидецът трябва да е образец във всяко едно отношение, за да може да преодолее почти непобедимата небрежност, характерна за хората. По-важно дори от самото виждане е какво правят ясновидците с това, което видят.
— Какво искаш да кажеш, дон Хуан?
— Погледни какво са направили с нас шепа ясновидци. Не можем да се отърсим от тяхното видение на някакъв Орел, който управлява и ни поглъща в момента на нашата смърт.
Дон Хуан каза, че определено имало неточност в тази версия и че лично на него не му допадала идеята за нещо, което ни поглъща. Според него, много по-точно било да се каже, че има една сила, която привлича съзнанието ни, както магнитът привлича металните стружки. В момента на умирането цялото ни същество се разпада под притеглянето на тази огромна сила.
Той смяташе, че да се представя това събитие като Орел, който ни поглъща, е просто гротескно, защото това превръща един неописуем акт в нещо толкова обикновено като яденето.
— Аз съм един съвсем обикновен човек — рекох аз. — Описанието на Орела, който ни поглъща, имаше огромно въздействие върху мен.
— Истинското въздействие не може да се определи, докато сам не го видиш — отвърна той. — Но не трябва да забравяш, че недостатъците ни остават с нас дори след като станем ясновидци. Така че, когато видиш тази сила, може и да се съгласиш с небрежните ясновидци, които са я нарекли Орел, както аз самият направих. А може пък да не се съгласиш. Може да устоиш на изкушението да приписваш-човешки качества на непонятното и действително да му измислиш ново, вероятно по-точно име.
— Ясновидците, които виждат излъчванията на Орела, често ги наричат заповеди — рече дон Хуан. — Аз също бих ги наричал заповеди, ако не бях свикнал да ги наричам излъчвания. А това стана като реакция на предпочитанията на моя благодетел; за него те бяха заповеди. Сметнах, че този термин отговаря повече на неговата силна личност, отколкото на моята. Аз исках да е нещо безлично. „Заповеди“ ми звучеше твърде човешко, но това са те всъщност — заповеди.