Дон Хуан обясняваше, че в състояние на повишено съзнание чираците можели да се държат почти така естествено, както в ежедневния живот, но можели да накарат съзнанието си да се фокусира върху каквото и да е с необикновена сила и яснота. Въпреки това, обаче, свойствена характеристика на повишеното съзнание е, че то не се поддава на нормално спомняне. Случилото се в такова състояние може да стане част от ежедневното съзнание на чирака само след неимоверни усилия за възстановяване.
Моите взаимоотношения с нагуалската група бяха пример за това трудно спомняне. Като изключим дон Хенаро, аз бях контактувал с тях само в състояние на повишено съзнание; следователно в нормалното си ежедневие аз не можех да си ги спомня, нито дори като неясни образи от сънищата. Срещите ми с тях бяха винаги почти като ритуал. Отивах с колата до къщата на дон Хенаро в едно малко градче в Южно Мексико. Дон Хуан веднага се присъединяваше към нас и ние тримата се заемахме с уроците на дон Хуан за дясната страна. След това дон Хуан променяше нивото на съзнанието ми и тогава отивахме с колата до един по-голям съседен град, където живееше той и останалите петнайсет ясновидци.
Всеки път, когато навлизах в състояние на повишено съзнание, не можех да се начудя на огромната разлика между двете ми страни. Винаги се чувствах сякаш някакво було се смъква от очите ми, сякаш съм бил частично сляп и сега съм прогледнал. Свободата, чистата радост, която ме обземаше в тези случаи, не може да се сравни с никое друго изживяване. Същевременно обаче изпитвах едно плашещо чувство на тъга и копнеж, което вървеше ръка за ръка с усещането за свобода и радост. Дон Хуан ми бе казал, че без тъга и копнеж няма цялостност, защото без тях няма трезвост, няма доброта. А мъдрост без добрата, бе казал той, и знание без трезвост са безполезни.
Методът за преподаване на уроците за лявата страна изискваше също дон Хуан, заедно с някои от своите събратя ясновидци, да ми обяснят трите аспекта на своето знание: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.
В тази книга описвам владеенето на съзнанието, което е част от цялостната система от уроци на дон Хуан за лявата страна; системата, която той използва, за да ме подготви да извърша онази изумителна постъпка: скока в бездната.
Тъй ката събитията, които разказвам тук, са се случили в състояние на повишено съзнание, те не могат да имат структурата на ежедневния живот. Липсва им земен контекст, макар че аз положих всички усилия да им го набавя, без при това да го превръщам в художествена измислица. В състояние на повишено съзнание човек минимално осъзнава заобикалящата го действителност, защото изцяло се съсредоточава върху непосредствената си дейност.
В конкретния случай непосредствената дейност беше, естествено, осветляването на въпроса за владеене на съзнанието. Според дон Хуан владеенето на съзнанието било съвременна версия на една изключително стара традиция, която той наричаше традицията на древните толтеки-ясновидци.
И макар да чувстваше, че е неразривно свързан с тази стара традиция, той се смяташе за един от ясновидците, принадлежащи към нов цикъл. Когато го попитах веднъж каква е отличителната черта на ясновидците от новия цикъл, той каза, че те са воини на тоталната свобода и са такива майстори във владеенето на съзнанието, прикриването н намерението, че не се оставяли смъртта да ги улови, както ставало с останалите смъртни; а сами избирали кога и как да напуснат този свят. Тогава ги обхващал един огън отвътре и те изчезвали от лицето на земята — свободни, сякаш никога не са съществували.
1
НОВИТЕ ЯСНОВИДЦИ
Бях ПРИСТИГНАЛ В ОАКСАКА, Южно Мексико, на път към планините, където отивах да търся дон Хуан. На излизане от града рано сутринта съобразих да мина през главния площад и го заварих там, седнал на любимата си пейка, като че ли ме чакаше да мина.
Настаних се до него. Той ми каза, че бил в града по работа и че е отседнал в някакъв местен пансион, където кани и мен, тъй като му се налагало да остане в града още два дни. Поговорихме известно време за моите дела и проблеми в академичния свят.
Както си му беше обичай, той внезапно ме удари по гърба, когато най-малко очаквах, и ударът ме пренесе в състояние на повишено съзнание.
Мълчахме много дълго. Аз с нетърпение очаквах да заговори и въпреки това се изненадах, когато го направи.
— Векове преди испанците да дойдат в Мексико — започна той — тук са живели необикновени толтеки-ясновидци, хора, способни на невъобразими дела. Те били последната брънка от една верига на знанието, която се е проточила от хилядолетия.