Попитах го защо е променил термините.
— Нагуалът е длъжен винаги да търси по-добри начини за обяснение — отвърна той. — С времето всичко се променя и всеки нов нагуал трябва да използва нови думи, нови идеи, за да опише своето виждане.
— Да не би да искаш да кажеш, че нагуалите черпят идеите си от света на ежедневния живот? — попитах аз.
— Не. Искам да кажа, че всеки нов нагуал винаги говори за виждането по нов начин — рече той. — Например ти, като новия нагуал, ще трябва да кажеш, че съзнанието поражда възприятието. Ще казваш същото, което казваше и моят благодетел, но по различен начин.
— Какво представлява възприятието според новите ясновидци, дон Хуан?
— Според новите ясновидци възприятието е състояние на подреждане; излъчванията вътре в пашкула се подравняват с онези извън него, които им пасват. Именно подреждането дава възможност на всяка жива твар да-култивира съзнанието си. Ясновидците твърдят така, защото виждат живите твари такива, каквито са в действителност — сияйни същества, наподобяващи мехурчета белезникава светлина.
Попитах го как излъчванията вътре в пашкула си пасват с онези отвън така, че да се получи възприятие.
— Излъчванията вътре и излъчванията отвън — рече той — са едни и същи нишки светлина. Живите същества са дребни мехурчета, направени от тези нишки, микроскопични точици светлина, прикрепени към безкрайните излъчвания.
Той продължи, като обясни, че сияйността на живите същества е съставена от онази част от излъчванията на Орела, която се е случила да бъде затворена в сияйните им пашкули. Когато ясновидците видят възприятие, те наблюдават как сияйността на излъчванията извън пашкулите на тези същества възбужда сияйността на излъчванията вътре в пашкулите им. Външната сияйност привлича вътрешната; улавя я в капан, така да се каже; и я фиксира. Това фиксиране е съзнанието на всяко отделно същество.
Ясновидците виждат още как излъчванията извън пашкула упражняват едно особено налягане върху излъчванията вътре. Това налягане определя степента на съзнанието, което всяко живо същество има.
Помолих го да поясни как излъчванията на Орела извън пашкула упражняват налягане върху тези вътре.
— Излъчванията на Орела са нещо повече от нишки светлина — отвърна той. — Всяко едно от тях е източник на безгранична енергия. Представи си го по следния начин: тъй като някои от излъчванията извън пашкула са същите като излъчванията вътре в него, техните енергии са като постоянно налягане. Но пашкулът изолира излъчванията, които са в паяжината му, и така насочва налягането.
— Споменах ти, че старите ясновидци са владеели майсторски изкуството да се борави със съзнанието — продължи той. — Сега мога да допълня, че те са били майстори в това изкуство, защото са се научили да манипулират структурата на човешкия пашкул. Казах ти, че те разкрили тайната на осъзнаването. Под това имах предвид, че те са видели и разбрали, че съзнанието е един пламък в пашкула на живите същества. Те с право го нарекли „пламъка на съзнанието“.
Той обясни, че старите ясновидци видели, че съзнанието на човека е един пламък от кехлибарена сияйност, която е по-наситена от останалата част на пашкула. Този пламък представлява тясна вертикална ивица, която започва от най-дясната страна на пашкула и се простира по цялата му дължина. Майсторството на старите ясновидци се състояло в това, че можели да преместват този пламък, да го насочват от първоначалното му положение на повърхността на пашкула навътре, в дълбочина.
Дон Хуан спря да говори и погледна Хенаро, който продължаваше да спи дълбоко.
— Хенаро пет пари не дава за обясненията — рече той. — Той е по действията. Моят благодетел постоянно го изправяше пред неразрешими проблеми, така че той направо навлизаше в лявата страна и нямаше възможност да умува и да се чуди.
— Така по-добре ли е, дон Хуан?
— Зависи. За него е идеално. Но при мен и при теб няма да свърши работа, защото по един или друг начин призванието ни е да обясняваме. Хенаро и моят благодетел са по-скоро като старите, отколкото като новите ясновидци: умеят да контролират пламъка на съзнанието и да правят каквото пожелаят с него.