— Същото се случило и със старите ясновидци. Те се отдавали на емоционални реакции. Но когато дошло времето да разберат това, което са видели, те не могли. За да разбере, човек се нуждае от трезвост, а не от емоции. Пази се от тези, които плачат от осъзнаванията си, защото те не са осъзнали нищо.
— Пътят на знанието е осеян с неизразими опасности за онези, които нямат трезво разбиране — продължи той. — Очертавам реда, по който новите ясновидци са подредили истините за съзнанието така, че да ти служи като карта — карта, която трябва да потвърдиш чрез своето виждане, но не чрез очите си.
Настъпи продължителна пауза. Той ме гледаше втренчено. Определено чакаше да му задам въпрос.
— Всеки става жертва на грешката, че виждането се извършва с очите — продължи той. — Но не се учудвай, че и след толкова много години ти все още не си разбрал, че Виждането не е свързано с очите. Съвсем нормално е да направиш тази грешка.
— Какво е виждането тогава?
Той отвърна, че виждането е подреждане. Аз му припомних, че бе казал, че възприятието е подреждане. Тогава той обясни, че подреждането на излъчванията, използвани по обичайния начин, представлява възприемането на ежедневния свят, а подреждането на излъчванията, които никога не се използват, обичайно представлява виждането. Когато се получи такова подреждане, човек вижда. Следователно виждането като продукт на необикновено подреждане не може да е нещо, което човек просто да погледне. Въпреки факта, че съм виждал безброй пъти, каза той, никога не ми било хрумвало да пренебрегна очите си. Бил съм се поддал на названието и описанието на виждането.
— Когато ясновидците виждат, нещо им обяснява всичко, докато се формира новото подреждане — продължи дон Хуан. — Това е един глас, който им казва в ухото кое какво е. Ако го няма този глас, това, което ясновидецът върши, не е виждане.
След моментна пауза той продължи да обяснява за гласа на виждането. Еднакво погрешно било да се каже, рече той, че виждането е чуване, защото то било безкрайно повече от това, но ясновидците били избрали да използват звука като признак за ново подреждане.
Той нарече гласа на виждането крайно загадъчно и необяснимо нещо.
— Личното ми заключение е, че гласът на виждането е свойствен само на човека — рече той. — Той може да се появи, защото говоренето е нещо, което никой друг, освен човека, не прави. Старите ясновидци вярвали, че това е гласът на някой могъщ елемент, близо свързан с човечеството, някакъв защитник на човека. Новите ясновидци открили, че този елемент, който те нарекли „моделът на човека“, няма глас. За новите ясновидци гласът на виждането е нещо съвсем непонятно; те твърдят, че това е пламъкът на съзнанието, който играе по излъчванията на Орела, както пръстите на арфиста по арфата.
Той спря дотук, като се аргументира с това, че по-на-татък, в процеса на обясненията му, всичко ще ми се изясни.
Докато дон Хуан говореше, концентрацията ми беше толкова пълна, че въобще не си спомнях да съм сядал на масата да ям. Когато дон Хуан спря да говори, забелязах, че неговата чиния с яхния бе почти празна.
Хенаро ме зяпаше с лъчезарна усмивка. Моята чиния стоеше пред мен на масата и също беше празна. Само на дъното й имаше малко останала яхния, сякаш току-що бях приключил с яденето. Изобщо не си спомнях да съм ял, но пък не си спомнях и кога съм отишъл до масата и съм седнал.
— Хареса ли ти яхнията? — попита ме Хенаро и отмести поглед.
Казах, че ми е харесала, защото не исках да си призная, че имам проблеми със спомнянето.
— Според мен беше малко лютива — рече Хенаро. — Ти не ядеш люто, затова малко се притеснявам за теб да не ти стане нещо. Не трябваше да изяждаш две порции. Май си малко по-лаком, когато си в състояние на повишено съзнание, а?
Признах, че вероятно е прав. Той ми подаде една огромна кана с вода да утоля жаждата и да успокоя гърлото си. Когато жадно я изпих цялата, двамата избухнаха в лудешки смях.
И изведнъж разбрах какво става. Разбрах го физически. Беше един проблясък от жълтеникава светлина, който ме удари, сякаш някой бе запалил клечка кибрит точно между очите ми. Тогава разбрах, че Хенаро се шегува. Не бях ял. Така съм бил погълнат от обясненията на дон Хуан, че съм забравил всичко друго. Чинията пред мен бе на Хенаро.
След вечеря дон Хуан продължи своите обяснения за съзнанието. Хенаро седна до мен и се заслуша, сякаш никога преди не е чувал това обяснение.
Дон Хуан каза, че налягането, което упражняват излъчванията извън пашкула, наречени „свободни излъчвания“, върху излъчванията вътре в пашкула, е едно и също при всички живи същества. Но резултатите от това налягане са много различни, защото пашкулите им реагират на него по всевъзможни начини. Има обаче степени на еднаквост в определени граници.