Той каза, че по време на половия акт излъчванията, затворени в пашкула на всеки от родителите, се възбуждат неимоверно, като кулминацията на тази възбуда е едно смесване, едно сливане на две части от пламъка на съзнанието, по една от всеки родител, която се откъсва от пашкула му.
— Половото сношение винаги е даряване на съзнание, дори ако даряването не е затвърдено — продължи той. — Излъчванията в пашкула на човешките същества не познават сношение за удоволствие.
Хенаро се наведе към мен през масата и ми заговори с нисък глас, поклащайки глава за повече убедителност.
— Нагуалът ти каза истината — рече той и ми смигна. — Онези излъчвания наистина нищо не знаят.
Дон Хуан се сдържа да не се разсмее и добави, че човекът много-се заблуждава, като пренебрегва напълно тайната на съществуването и като смята, че такъв велик акт на даряване на живот и съзнание е просто един физически импулс, който той може да използва, когато му скимне.
Хенаро направи няколко непристойни движения с таза си, като го мърдаше напред-назад. Дон Хуан кимна и каза, че точно това е имал предвид. Хенаро му благодари, че е оценил единственият му принос към темата за съзнанието.
И двамата избухнаха в идиотски смях. Казаха, че ако съм знаел колко сериозно се отнасял техният благодетел към обясненията за съзнанието, щял съм да се смея заедно с тях.
Настойчиво помолих дон Хуан да ми разясни какво означава всичко това за обикновения човек в ежедневния свят.
— Имаш предвид това, което прави Хенаро ли? — попита ме той с престорена сериозност.
Радостта им винаги бе заразителна. Трябваше им доста време, за да се успокоят. Енергията им бе на такова високо ниво, че в сравнение с тях аз изглеждах стар и немощен.
— Наистина не знам — отвърна ми най-сетне дон Хуан. — Знам само какво означава това за воините. Те знаят, че единствената истинска енергия, която притежават, е животодаряващата сексуална енергия. Това знание ги кара постоянно да съзнават своята отговорност.
— Ако воините искат да имат достатъчно енергия, за да виждат, трябва да станат скъперници по отношение на сексуалната си енергия. Това бе урокът, който нагуалът Хулиан ни даде. Той ни бутна в непознатото и всички ние едва не умряхме. И тъй като всеки от нас искаше да вижда, ние, разбира се, се въздържахме от пилеенето на своя пламък на съзнанието.
Бях го чувал да изказва това схващане и преди. При всеки такъв случай завързвахме спор. Винаги се чувствах длъжен да възразя и да изтъкна контрааргументи срещу това, което смятах за пуританско отношение към секса.
Отново изразих възраженията си. И двамата се разсмяха до сълзи.
— А какво да се направи с естествената човешка чувственост? — запитах дон Хуан.
— Нищо — отвърна той. — Няма нищо лошо в човешката чувственост. Проблемът е в невежеството и пренебрежението на човека към неговата магическа природа. Грешка е да се пилее безразсъдно животодаряващата сила на секса и да не се раждат деца, но е грешка също и да не се знае, че, раждайки деца, човек плаща с пламъка на съзнанието.
— Откъде знаят ясновидците, че да имаш деца се заплаща с пламъка на съзнанието? — попитах аз.
— Те виждат, че когато се роди дете, пламъкът на съзнанието на родителя намалява, а на детето се увеличава. При някои извънредно чувствителни, крехки родители пламъкът на съзнанието почти изчезва. Докато децата увеличават своето съзнание, в сияйния пашкул на родителите се образува голямо черно петно, точно на същото място, откъдето е бил взет пламъкът. Това обикновено е средата на пашкула. Понякога тези петна могат да се видят дори насложени върху самото тяло.
Попитах го може ли да се направи нещо, за да разберат хората по-вярно пламъка на съзнанието.
— Не — отвърна той. — Или поне ясновидците не могат да направят нищо. Целта на ясновидците е да бъдат свободни, безпристрастно да наблюдават без да дават мнение; в противен случай ще трябва да поемат отговорността за появата на един по-приспособен цикъл. Никой не може да направи това. Новият цикъл, ако ще се появи, ще се появи от само себе си.
5
ПЪРВОТО ВНИМАНИЕ
НА ДРУГИЯ ДЕН, след като закусихме призори, дон Хуан промени нивото на съзнанието ми.
— Какво ще кажеш, да се занимаваме днес в естествена среда? — обърна се дон Хуан към Хенаро.
— Разбира се — отвърна Хенаро мрачно. Той ми хвърли бегъл поглед, след което добави с нисък глас, сякаш за да не го чуя: — Необходимо ли е той да … може би ще му дойде твърде много…