Само за броени секунди страхът и подозренията ми нараснаха до непоносими размери. Бях плувнал в пот и се задъхвах. Дон Хуан се приближи до мен и едва сдържайки радостното си настроение ме увери, че Хенаро само се е забавлявал за моя сметка и че ще отидем на едно място, където преди хиляди години са живели първите ясновидци.
Докато дон Хуан ми говореше, аз случайно хвърлих поглед към Хенаро. Той бавно поклати глава. Това бе едно почти недоловимо движение, като че ли ми даваше да разбера, че дон Хуан не казва истината. Обхвана ме крайна нервност, почти истерия, която премина едва когато Хенаро избухна в смях.
Удивително беше как емоционалното ми състояние може да достига почти неконтролируеми висоти или пък да спада до нулата.
Дон Хуан, Хенаро и аз излязохме от къщата на Хенаро рано сутринта и тръгнахме към близките розирали хълмове. Не след дълго спряхме и седнахме върху широка плоска скала на един полегат склон, в някакво наскоро ожънато поле.
— Това е естествената среда — рече ми дон Хуан. — Ще идваме тук още няколко пъти в процеса на моите обяснения.
— Нощем на това място стават доста странни неща — вметна Хенаро. — Нагуалът Хулиан хвана, на практика, един съюзник тук. Или по-скоро съюзникът…
Дон Хуан направи явен жест с веждите си и Хенаро спря насред изречението. Усмихна ми се.
— Твърде рано е за страшни истории — рече Хенаро. — Нека да изчакаме да се стъмни.
Той стана и започна да обикаля около скалата, вървейки на пръсти с извит назад гръбнак.
— Какво разправяше той за вашия благодетел, че хванал съюзник тук? — запитах дон Хуан.
Той не ми отговори веднага. Беше в екстаз, наблюдавайки кривенията на Хенаро.
— Имаше предвид една сложна употреба на съзнанието — отвърна ми най-сетне той, като продължаваше да гледа втренчено Хенаро.
Хенаро завърши поредния кръг около скалата и седна до мен. Дишаше тежко, едва ли не хриптеше, останал без дъх.
Дон Хуан изглеждаше очарован от това, което Хенаро беше направил. Отново имах чувството, че двамата се забавляваха за моя сметка и че крояха нещо, за което аз бях в пълно неведение.
Изведнъж дон Хуан започна-своите обяснения. Гласът му ме поуспокои. Той каза, че след много труд ясновидците достигнали до заключението, че съзнанието на възрастните човешки същества, узряло в процеса на растежа, вече не може да се нарича съзнание; защото е било видоизменено в нещо по-наситено и сложно, което ясновидците нарекли „внимание“.
— Откъде знаят ясновидците, че човешкото съзнание се култивира и расте? — попитах аз.
Той каза, че в определен момент от растежа на човешките същества един сноп от излъчванията вътре в пашкула им става много ярък; с трупането на опит светлината му все повече наподобява тази на жаравата. В някои случаи светлината на този сноп излъчвания се увеличава така драстично, че се слива с излъчванията отвън. Ясновидците, наблюдавайки подобен род увеличаване, трябвало да заключат, че съзнанието е суровия материал, а вниманието — крайния продукт на узряването.
— Как описват ясновидците вниманието? — попитах аз.
— Според тях вниманието е впрягането и увеличаването на съзнанието чрез процеса на живеене — отвърна той.
Дон Хуан каза, че дефинициите крият опасност, защото опростяват нещата, за да ги направят разбираеми; в конкретния случай, при описване на вниманието човек рискува да превърне едно магическо, чудновато постижение в нещо обикновено. „Вниманието“ е най-великото индивидуално постижение на човека. То се развива от суровото животинско съзнание, докато покрие цялата гама от човешки алтернативи. А ясновидците го усъвършенстват дори още повече, докато обхване цялата сфера на човешките възможности.
Поисках да узная дали има някакво специално значение, което ясновидците влагат в думите „алтернативи“ и „възможности“.
Дон Хуан отвърна, че под „алтернативи“ се има предвид всичко, което можем да избираме като личности.
Това понятие е свързано с нивото на ежедневния ни живот, с познатото; и поради този факт, те са твърде ограничени по брой и обхват. Човешките възможности спадат към непознатото. Те не са това, което можем да избираме, а това, което можем да постигнем. Той каза, че пример за човешките алтернативи е нашият избор да вярваме, че човешкото тяло е предмет сред предметите. А пример за човешките възможности е постижението на ясновидците да разглеждат човека като яйцеподобно сияйно същество. При схващането, че тялото е предмет, човек борави с познатото; при схващането, че тялото е сияйно яйце, човек борави с непознатото; следователно, човешките възможности имат почти неизчерпаем обхват.