Толтеките-ясновидци били необикновени хора — могъщи и мрачни, отдадени на заниманията си магьосници, които разбулвали мистерии и владеели тайно знание, което използвали, за да влияят на хората и да ги превръщат в свои жертви, като фиксират съзнанието им върху каквото си пожелаели.
Той млъкна и ме загледа напрегнато. Усещах, че чака да му задам въпрос, но не знаех какво да попитам.
— Трябва да подчертая едно важно обстоятелство — продължи той, — обстоятелството, че тези магьосници знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви. Ти не обърна внимание на това. Когато го споменах, ти не реагира. Това не е изненадващо. Едно от най-трудните неща за признаване е, че съзнанието може да бъде манипулирано.
Почувствах се объркан. Знаех, че ме води към нещо. Усещах познато безпокойство — същото онова чувство, което изпитвах всеки път, когато дон Хуан започваше нов етап от обучението.
Казах му как се чувствам. Той се усмихна неопределено. Обикновено, когато се усмихваше, дон Хуан излъчваше щастие. Този път обаче явно беше угрижен от нещо. За момент като че ли се замисли дали да говори. Отново ме загледа напрегнато, като бавно плъзна погледа си по цялата дължина на тялото ми. След това, очевидно удовлетворен, той кимна и каза, че съм готов за последното си изпитание — нещо, през което минавали всички воини преди да са готови да бъдат оставени сами на себе си. Бях по-озадачен от всякога.
— Ще говорим за съзнанието — продължи той. — Толтеките-ясновидци са познавали изкуството да се борави със съзнанието. Всъщност те били ненадминати майстори в това изкуство. Като казвам, че са знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви, имам предвид, че тайните им знания и практики им позволили да прозрат загадката на осъзнаването. Значителна част от тях са просъществували и до днес, но, за щастие, видоизменени. Казвам за щастие, защото тези практики, както ще обясня, не са довели древните толтеки-ясновидци до свобода, а до гибел.
— Ти самият знаеш ли ги? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна дон Хуан. — Няма как да не знаем тези похвати, но това не означава, че ние самите ги прилагаме. Ние имаме други възгледи. Принадлежим към нов цикъл.
— Но ти нали не смяташ себе си за магьосник, дон Хуан? — попитах аз.
— Не, не се смятам за магьосник — отвърна той. — Аз съм воин, който вижда. В действителност, всички ние сме новите ясновидци. Магьосници бяха старите ясновидци.
— За обикновения човек — продължи той — магьосничеството е тъмно дело, но въпреки това е примамливо. Затова те насърчих, докато беше в състояние на нормално съзнание, да ни смяташ за магьосници. Препоръчително е да се постъпва така. Събужда се интерес. Но за нас да сме магьосници би означавало да навлезем в задънена улица.
Поисках да узная какво има предвид, но той не пожела да говори за това. Каза, че с течение на времето ще ми даде допълнителни сведения по въпроса при своите обяснения за съзнанието.
Тогава го попитах как са стигнали толтеките до своето знание.
— Толтеките стъпили на пътя на знанието като вкусили от растенията на силата — отвърна той. — Дали подтиквани от любопитство, глад или по погрешка, но те ги вкусили. И след като изпитали ефекта им върху себе си е било само въпрос на време някои от тях да започнат да анализират преживяванията си. Според мен първите хора, тръгнали по пътя на знанието, са били много дръзки, но и много грешки са направили.
— Не е ли това само едно предположение от твоя страна, дон Хуан?
— Не, това съвсем не е предположение. Аз съм ясновидец и когато фокусирам моето виждане върху онова време, знам всичко, което се е случило.
— Можеш ли да виждаш нещата от миналото в подробности? — попитах аз.
— виждането е едно особено усещане за знаене — отвърна той, — знаене на нещо без сянка на съмнение. В конкретния случай аз знам какво са правили онези хора не само поради факта, че виждам, но и защото ние сме много тясно свързани.
След това дон Хуан ми обясни, че той използва термина „толтек“ не в смисъла, в който аз ги разбирам. За мен той означаваше една древна култура — толтекската империя. За него терминът „толтек“ означаваше „човек на знанието“.
Той каза, че по времето, за което говорел — векове или може би дори хилядолетия преди испанското нашествие, — всички такива хора на знанието живеели върху обширна територия на север и на юг от Мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на ежедневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области.