— Те нищо не са развивали — отвърна той. — Те са открили неоспорими истини посредством своето виждане. А в подредбата на тези истини, по общо мнение, се наблюдават явно противоречия, това е всичко.
— Например, ясновидците трябва да бъдат систематични, рационални същества, образци на трезвост и в същото време трябва да странят от всички тези качества, за да бъдат изцяло свободни отворени към чудесата и тайните на съществуването.
Този пример ме обърка, но не съвсем. Разбрах какво имаше предвид дон Хуан. Той самият бе насърчил рационалността ми само за да я смаже след това и да изисква пълната й липса. Споделих с него как съм разбрал идеята му.
— Само едно чувство на крайна трезвост може да прехвърли мост над противоречията — рече той.
— Може ли да се каже, дон Хуан, че изкуството е този мост?
— Можеш да наречеш моста между противоречията както пожелаеш — изкуство, обич, трезвост, любов или дори доброта.
Дон Хуан продължи обясненията си и каза, че при своите изследвания на първото внимание новите ясновидци установили, че всички органични същества, с изключение на човека, успокояват своите възбудени затворени излъчвания така, че да могат те да се подравняват с онези от свободните излъчвания, които им пасват. Човешките същества не постъпват така; вместо това, тяхното първо внимание прави опис на излъчванията на Орела, затворени в пашкула им.
— Що за опис е това, дон Хуан? — попитах аз.
— Човешките същества обръщат внимание на излъчванията, които имат в пашкулите си — отвърна той. — Никое друго същество не прави това. В момента, в който налягането на свободните излъчвания фиксира излъчванията вътре, първото внимание започва да се самонаблюдава. То обръща внимание на всичко в себе си или поне се опитва да го прави, по всякакви анормални начини. Този процес ясновидците наричат „правене на опис“.
— Не искам да кажа, че човешките същества избират да правят опис, или да не правят. Да се прави опис е заповедта на Орела. Има все пак нещо подвластно на волята и това е начинът, по който се подчиняваш на заповедта.
Той каза, че макар да не обича да нарича излъчванията заповеди, всъщност те са точно това: заповеди, на които не можеш да не се подчиниш. И все пак, начинът да избегнеш подчиняването на-заповедите е като им се подчиниш.
— Що се отнася до описа на първото внимание — продължи той, — ясновидците го правят, защото не могат да не се подчинят. Но направят ли го веднъж, след това го захвърлят. Орелът не ни заповядва да тачим своя списък; неговата заповед е да го направим, това е всичко.
— Как виждат ясновидците, че човек си прави списък? — попитах аз.
— Човекът не успокоява излъчванията вътре в пашкула си, за да ги съчетае с тези отвън — отвърна той. — Това става явно след като видиш какво правят другите същества. Когато се успокоят, някои от излъчванията им действително се сливат със свободните излъчвания и започват да се движат с тях. Ясновидците могат да видят например как светлината от излъчванията на скарабея се разширява до огромни размери.
— Но човешките същества успокояват своите излъчвания и после размишляват върху тях. Излъчванията се фокусират върху себе си.
Дон Хуан каза, че човешките същества довеждат заповедта за правене на опис до логическата й крайност и пренебрегват всичко останало. А след като навлязат дълбоко в описа, има две възможности — или да пренебрегнат импулсите на свободните излъчвания, или да ги използват по един много специален начин.
— Крайният резултат от пренебрегването на тези импулси, след като е направен описът, е едно уникално състояние, познато като разум. Резултатът от използването на всеки импулс по специален начин е познат като самопогълнатост.
— За ясновидеца човешкият разум представлява един необикновен хомогенен, слаб пламък, който рядко, да не кажем никога, реагира на постоянното налягане на свободните излъчвания — един пламък, от който яйцеподобната обвивка става по-твърда, но по-чуплива.
Дон Хуан отбеляза, че разумът у човешките същества би трябвало да е в изобилие, но в действителност той рядко се среща. Повечето човешки същества се обръщат към самопогълнатостта.
Той каза, че съзнанието на всички живи твари има определена степен на саморефлексия, за да могат те да си взаимодействат. Но нищо друго, освен човешкото първо внимание, няма такава степен на самопогълнатост. За разлика от хората на разума, които пренебрегват импулса на свободните излъчвания, „самопогълнатите“ индивиди използват всеки импулс и всичките ги превръщат в сила, чрез която да раздвижат излъчванията, затворени в пашкула им.