След като наблюдавали всичко това, ясновидците достигнали до едно практическо заключение. Те видели, че хората на разума са предопределени да живеят по-дълго, защото като пренебрегват импулса на свободните излъчвания те успокояват естествената възбуда във вътрешността на своя пашкул. Самопогълнатите индивиди, от друга страна, като използват импулса на свободните излъчвания, за да създават повече възбуда, съкращават живота си.
— Какво виждат ясновидците, когато се взират в „самопогълнати“ човешки същества? — попитах аз.
— Виждат ги като непостоянни изблици от бяла светлина, следвани от дълги паузи матовост — отвърна той.
Дон Хуан млъкна. Нямах повече въпроси или може би бях твърде уморен, за да питам каквото и да е. Чух шумно хлопване, от което подскочих. Входната врата рязко се отвори и Хенаро влетя вътре, като едва си поемаше дъх. Строполи се на рогозката. Беше целият плувнал в пот.
— Тъкмо обяснявах за първото внимание — рече дон Хуан.
— Първото внимание работи само с познатото — отвърна Хенаро. — При непознатото не струва и пукната пара.
— Не е точно така — сопна се дон Хуан. — Първото внимание работи много добре с непознатото. Блокира го; отрича го така силно, че в крайна сметка непознатото не съществува за първото внимание.
— Правенето на опис ни прави неуязвими. Затова се е появил и описът, първо на първо.
— За какво говориш? — попитах дон Хуан.
Той не ми отвърна. Погледна Хенаро като че ли в очакване на отговор.
— Но ако отворя вратата — рече Хенаро, — ще може ли първото внимание да се справи с това, което ще влезе?
— Моето и твоето не, но неговото ще може — отвърна дон Хуан, посочвайки мен. — Нека да опитаме.
— Макар и да е в повишено съзнание? — обърна се Хенаро към дон Хуан.
— Това не би променило нищо — отговори дон Хуан.
Хенаро стана, отиде до входната врата и рязко я отвори. Веднага отскочи назад. Струя студен вятър нахлу вътре. Дон Хуан се приближи до мен, а също и Хенаро. И двамата ме гледаха изумено.
Исках да затворя вратата, защото студът ми беше неприятен. Но като тръгнах към нея, дон Хуан и Хенаро скочиха и застанаха като щит пред мен.
— Забелязваш ли нещо в стаята? — попита ме Хенаро.
— Не, нищо — отвърнах аз и наистина беше така. Освен студеният вятър, който нахлуваше през отворената врата, вътре нямаше нищо друго за забелязване.
— Когато отворих вратата, влязоха едни странни същества — рече той. — Нищо ли не забелязваш?
Имаше нещо в гласа му, по което разбрах, че този път не се шегува.
Тримата излязохме от къщата, като дон Хуан и Хенаро вървяха от двете ми страни. Дон Хуан взе газения фенер, а Хенаро заключи входната врата. Влязохме в колата от дясната страна, като мен ме набутаха вътре пръв. После потеглихме към къщата на дон Хуан в съседния град.
6
НЕОРГАНИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН на няколко пъти помолих дон Хуан да ми обясни защо така бързо си бяхме тръгнали от къщата на Хенаро, но той отказваше да говори за случилото се. И от Хенаро не можах да изкопча нищо. Всеки път, когато го запитвах, той ми намигаше и се хилеше като глупак.
Следобед, докато разговарях с чираците на дон Хуан в задния вътрешен двор на къщата му, той дойде при нас. И като по даден знак, те всички станаха и излязоха.
Дон Хуан ме хвана под ръка и ние бавно тръгнахме покрай коридора. Той не каза нищо; известно време просто се разхождахме като да бяхме на градския площад.
Дон Хуан спря и се извърна към мен. След това ме обиколи, като внимателно разглеждаше тялото ми от главата до петите. Знаех, че ме вижда. Почувствах странна умора, някаква леност, която не изпитвах преди очите му да зашарят по мен. Внезапно той заговори.
— С Хенаро не искахме да говорим за това, което се случи снощи — рече той, — защото ти беше много изплашен, докато беше в непознатото. Хенаро те тласна и там ти се случиха разни неща.
— Какви неща, дон Хуан?
— Неща, които на този етап е все още трудно, ако не и невъзможно, да ти бъдат обяснени — отвърна той. — Нямаш достатъчно излишна енергия, за да влезеш в непознатото и да го разбереш. Когато новите ясновидци установили подредбата на истините за съзнанието, те видели, че първото внимание поглъща целия пламък на съзнанието, който притежават човешките същества, като не оставя нито йота свободна енергия. Това е твоят проблем сега. А новите ясновидци препоръчват на воините, тъй като им се налага да влизат в непознатото, да пестят своята енергия. Но откъде да я вземат, ако цялата е била изразходвана? Новите ясновидци твърдят, че ще я получат от изкореняването на ненужни навици.