— Но как е възможно да бъде другояче? — запитах аз.
— За ясновидците да си жив означава да съзнаваш — отвърна той. — За обикновения човек да съзнаваш означава да си организъм. Докато за ясновидците не е така. За тях да съзнаваш означава, че излъчванията, които пораждат съзнанието, са затворени в някакъв съд.
— Органичните живи същества имат пашкул, който затваря излъчванията. Но съществуват и други твари, чиито съдове не изглеждат на ясновидеца като пашкул. И въпреки това те съдържат в себе си излъчванията на съзнанието и имат характеристики на живота, различни от възпроизводството и метаболизма.
— Какви например, дон Хуан?
— Например емоционална зависимост — тъга, радост, гняв и т.н. А, да не забравя най-добрата характеристика — любов; един вид любов, за която човекът и понятие си няма.
— Сериозно ли говориш, дон Хуан? — запитах аз.
— Абсолютно сериозно — отвърна той с безизразно лице, след което избухна в смях.
— Ако вземем за доказателство това, което ясновидците виждат — продължи той, — животът наистина е нещо изключително.
— Ако тези същества са живи, защо не се показват на хората? — попитах аз.
— Показват се, непрекъснато. И то не само на ясновидците, но също и на обикновения човек. Проблемът е в това, че цялата енергия, с която човекът разполага, се поглъща от първото внимание. Описът на човека не само я изчерпва всичката, но и втвърдява пашкула до такава степен, че го прави негъвкав. При тези обстоятелства не е възможно да се осъществи контакт.
Дон Хуан ми припомни множеството случаи от моето чиракуване при него, при които аз самият бях наблюдавал неорганични същества. Рязко отвърнах, че съм си намерил задоволително обяснение за почти всеки един от тях. Дори бяха формулирал хипотезата, че неговите уроци, комбинирани с употребата на халюциногенни растения, целяха да принудят чирака да се съгласи с една примитивна интерпретация на света. Казах му, че в записките си не съм я нарекъл „примитивна интерпретация“, а в антропологически дух съм я назовал „възглед за света, по-присъщ на първобитно-общинните общества“.
Дон Хуан се смя, докато не остана без дъх.
— Наистина не знам кога си по-невъзможен — в нормалното си състояние или в състояние на повишено съзнание — рече той. — Когато си в нормално състояние, не си мнителен, но пък си досадно разсъдлив. Мисля, че ми харесваш най-много, когато навлезеш дълбоко в лявата страна, макар че тогава ужасно те е страх от всичко, както беше вчера.
Преди да успея да кажа каквото и да е, той заяви, че противопоставя стореното от старите ясновидци на постиженията на новите, за да може да ми даде една по-обхватна представа за трудностите, срещу които съм изправен.
След това продължи с разясненията си за практиките на старите ясновидци. Каза, че друго тяхно велико откритие се отнасяло до следващата-категория на тайното знание: огъня и водата. Те открили, че пламъците притежават едно особено свойство: те могат да пренасят човека тялом, точно както водата.
Дон Хуан го нарече възхитително откритие. Отбелязах, че има основни физически закони, които ще го опровергаят. Той ме помоли да не избързвам със заключенията преди да ми е обяснил всичко. Каза да внимавам с прекомерната си рационалност, защото постоянно се намесвала в състоянията ми на повишено съзнание. Не ставало въпрос, че реагирам по всякакъв начин на външните влияния, а че се поддавам на собствените си вътрешни импулси.
Той продължи, като обясни, че древните толтеки, които очевидно са умеели да виждат, не са разбрали това, което са видели. Те просто използвали своите открития без да си направят труда да ги свържат в една по-глобална картина. В случая с тяхната категория за огъня и водата те разделили огъня на топлина и пламък, а водата — на мокрота и флуидност. Те съпоставили топлината и мокротата и ги нарекли по-маловажни свойства. Според тях пламъците и флуидността били по-важните, магически свойства и те ги използвали като средство за телесно пренасяне в царството на неорганичния живот. И точно тук някъде, между знанието за този вид живот и своите практики за огъня и водата, древните ясновидци се забатачили и повече не могли да излязат от това тресавище.
Дон Хуан ме увери, че новите ясновидци също смятали откриването на неорганичните живи същества за изключително събитие, но не в смисъла, в който го разглеждали старите ясновидци. Фактът, че се оказали лице в лице с друга форма на живот, дал на древните ясновидци едно погрешно чувство на неуязвимост, което и решило съдбата им.