— Но аз чух един глас, който ми казваше, че умирам — рекох аз.
— Гласът е бил прав. Ти умираше и действително щеше да умреш, ако не бях там. Това е опасното при практикуването на толтекските техники. Те са изключително ефективни, но в повечето случаи са смъртоносни.
Казах на дон Хуан, че макар да ме е срам да си призная, аз действително се бях уплашил до смърт. Виждането на този образ в огледалото и усещането на някаква обгръщаща ме сила ми бяха дошли твърде много вчера.
— Не искам да те плаша — рече той, — но това, което преживя, все още е нищо. Ако случилото се с мен ще е показател за това, което ще се случи с теб, по-добре се приготви за най-големия шок в живота си. По-добре да ти потреперят гащите сега, отколкото да умреш от страх утре.
Страхът ми бе така ужасяващ, че дори не можах да изкажа гласно въпросите, които идваха в ума ми. Трудно преглъщах. Дон Хуан така се разсмя, че чак се закашля. Лицето му почервеня. Когато си върнах гласа, всеки от въпросите ми предизвика нов пристъп на задавящ смях.
— Не можеш да си представиш колко ми е смешно всичко това — рече най-накрая той. — Не се смея на теб. Просто на ситуацията. Моят благодетел ме накара да мина през същите етапи и като гледам теб, не мога да не си представям как съм изглеждал аз самият.
Казах му, че ми се повдига. Той отвърна, че това е нормално, че е естествено да съм уплашен и че да се потиска страха е погрешно и безсмислено. Древните ясновидци се оказали в капан като потискали своя ужас, когато би трябвало да са уплашени до смърт. И понеже не искали да преустановят заниманията си, нито да се откажат от своите успокоителни тълкувани, те потискали страха си.
— Какво друго ще правим с огледалото? — попитах аз.
— Ще го използваме, за да се срещнеш лице в лице с онова същество, което вчера само съзерцава.
— Какво става при такава среща?
— Става това, че една форма на живот — човешката — се среща с друга форма на живот. Старите ясновидци казват, че в този случай тя е същество от първото ниво на флуидността на водата.
Дон Хуан обясни, че древните ясновидци предположили, че седемте нива под нашето били нива на флуидността на водата. За тях изворите имали огромно значение, защото те смятали, че в този случай флуидността на водата е обърната и се движи от дълбините към повърхността. И те решили, че това е средството, чрез което съществата от другите нива, тези други форми на живот, идват на нашата планета да ни видят, да ни наблюдават.
— В това отношение старите ясновидци не са сбъркали — продължи той. — Улучили са в десятката. Елементите, които новите ясновидци наричат съюзници, действително се появяват в близост до извори.
— Онова същество в огледалото съюзник ли беше? — попитах аз.
— Разбира се. Но не такъв, който може да се използва. Традицията на съюзниците, с които те запознах на времето, идва направо от древните ясновидци. Те са вършели чудеса със съюзниците, но делата им не стрували и пукната пара, когато се появил истинският враг — техните събратя.
— Щом тези същества са съюзници, те сигурно са много опасни — отбелязах аз.
— Опасни са, колкото сме опасни ние, хората — ни повече, ни по-малко.
— Те могат ли да ни убият?
— Не пряко, но определено могат да ни изплашат до смърт. Те могат да преминат границата или да дойдат само до прозореца. Както сигурно вече си се досетил, древните толтеки също не спрели до прозореца. Те изнамерили особени начини да преминат отвъд него.
Вторият етап от техниката протече твърде подобно на първия, с тази разлика, че ми трябваше почти двойно повече време, за да се отпусна и да успокоя вътрешното си вълнение.
Когато го сторих, отражението на донхуановото лице и моето веднага се изясни. Местех втренчения си поглед от неговото лице към моето и обратно близо час. Очаквах съюзникът да се появи всеки момент, но нищо не се случи. Вратът ме болеше. Гърбът ми се схвана, а Краката ми изтръпнаха. Исках да коленича върху камъка, за да облекча болката в гърба, но дон Хуан ми прошепна, че в момента, в който се появи съюзникът, ще изчезнат всичките ми болки, причинени от неудобното положение, в което стоях.
Беше абсолютно прав. Шокът при вида на кълбовидния образ в края на огледалото разсея всичките ми болки.
— Какво ще правим сега? — прошепнах аз.
— Отпусни се и не фокусирай погледа си върху нищо, дори за миг — отвърна той. — Наблюдавай всичко, което се появява в огледалото. Гледай всичко без да се взираш.
Подчиних се. Гледах всичко в очертанията на огледалото. Усещах едно особено бучене в ушите си. Дон Хуан ми прошепна да започна да си движа очите по посока на часовниковата стрелка, ако усетя, че ме обгръща някаква необикновена сила; но в никакъв случай, подчерта той, не бива да вдигам глава, за да го погледна.