Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат — след векове наред боравене с растения на силата — най-предприемчивите от тях започнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било началото на края им. Стечение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебило до такава степен, че те престанали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждат.
— Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ — продължи дон Хуан, — велики мъже, които въпреки виждането, никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучат на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно.
— Но ясновидците, които умеели само да виждат, претърпели неуспех и когато земите им били нападнати от завоеватели, те били толкова беззащитни, колкото и всички останали.
— Тези завоеватели — продължи той — завзели толтекския свят — присвоили си всичко, но никога не се научили да виждат.
— Защо смяташ, че никога не са се научили да виждат? — попитах аз.
— Защото са копирали процедурите на толтеките-ясновидци без да притежават вътрешното знание на толтеките. И до ден-днешен има множество магьосници из цяло Мексико, потомци на онези завоеватели, които следват толтекските способи, но не знаят какво, вършат или за какво говорят, защото не са ясновидци.
— Кои са били тези завоеватели, дон Хуан?
— Други индианци — рече той. — Когато дошли испанците, старите ясновидци са си били отишли от векове, но имало една нова категория ясновидци, които тъкмо започвали да утвърждават своето място в един нов цикъл.
— Какво имаш предвид под „нова категория ясновидци“?
— След като светът на първите толтеки бил разрушен, оцелелите ясновидци се оттеглили и започнали щателно да изследват практиките си. Първото нещо, което направили/било да установят прикриването, сънуването и намерението като ключови процедури и да намалят употребата на растения на силата; може би това ни подсказва какво действително им се е случило, използвайки тези растения.
— Новият цикъл тъкмо започвал да действа, когато испанските нашественици нахлули в страната. За щастие, до това време новите ясновидци били напълно подготвени да посрещнат тази опасност. Те вече практикували до съвършенство изкуството на прикриването.
Дон Хуан каза, че последвалите векове на робство предоставили на тези нови ясновидци идеалната среда, в която да усъвършенстват уменията си. Колкото и странно да изглежда, именно крайната жестокост и насилие на този период им дали импулса да изпитат и дообработят новите си принципи. И тъй като никога не огласявали дейността си, те били оставени на мира да затвърдят новите си открития.
— Имало ли е много нови ясновидци по време на Конквистата? — попитах аз.
— В началото е имало. Към края останали само шепа. Другите били убити.
— А сега, дон Хуан? — попитах аз.
— Има неколцина. Но са пръснати навсякъде, както сам разбираш.
— Ти познаваш ли ги? — попитах аз.
— На такъв прост въпрос е най-трудно да се отговори — отвърна той. — Има няколко, които познавам много добре. — Но те не са точно като нас, защото са се съсредоточили върху други специфични аспекти на знанието, като например танцуването, лечителството, омагьосването, баенето, вместо върху това, което препоръчват новите ясновидци — прикриването, сънуването и намерението. Тези, които са точно като нас, не пресичат пътя ни. Ясновидците от времето на Конквистата са го нагласили така, за да не бъдат унищожени в сблъсъка си с испанците. Всеки от тези ясновидци е сложил началото на едно течение. Но не всички са имали приемници, така че теченията са малко.