— Моят благодетел бе наистина един стар дявол — рече дон Хуан, смеейки се. — Той се бе научил да се смее вътрешно. Никога не личеше по лицето му, така че той можеше да се преструва, че плаче или че се гневи, докато всъщност се смее. Този ден, когато съюзникът ме преследваше в кръг, моят благодетел стоеше там и се защитаваше от обвиненията ми. Чувах само откъслеци от дългата му реч всеки път, когато пробягвах покрай него. Като свърши с тази реч, чух откъслеци от друго обяснение, а именно, че трябвало да събере доста дърва, че съюзникът бил голям, че огънят трябвало да бъде голям колкото съюзника и че цялата маневра може да не даде резултат.
— Единствено влудяващият страх ми даваше сили да продължавам да бягам. Накрая той сигурно разбра, че всеки момент ще се строполя мъртъв от изтощение; накладе огъня и с пламъците ме защити от съюзника.
Дон Хуан каза, че останали при огъня цялата нощ. Най-тежките мигове за него настъпили, когато неговият благодетел трябвало да отиде за още дърва и го оставил сам. Той бил толкова изплашен, че обещал пред Бога да се откаже от пътя на знанието и да стане фермер.
— Сутринта, когато бях изчерпал цялата си енергия, съюзникът успя да ме бутне в огъня и аз лошо се изгорих — добави дон Хуан.
— А какво стана със съюзника? — попитах аз.
— Моят благодетел така и не ми каза какво е станало с него — отвърна той. — Но имам чувството, че още обикаля по тия места, опитвайки се да открие пътя за обратно.
— А какво стана с твоето обещание пред Бога?
— Моят благодетел каза да не се притеснявам; това било хубаво обещание, но още не съм знаел, че нямало кой да го чуе, защото няма Бог. Това, което съществува там горе, са излъчванията на Орела, а пред тях не можеш да даваш обещания.
— Какво щеше да се случи, ако съюзникът те беше хванал? — попитах аз.
— Може би щях да умра от страх — отвърна той. — Ако знаех какво ще последва, ако ме хване, щях да го оставя да ме хване. По онова време бях безразсъден човек. Хване ли те съюзник, или получаваш инфаркт и умираш, или се бориш с него. После, след като се е бил няколко мига с мнима жестокост, енергията на съюзника намалява. Съюзниците не могат да ни направят нищо, както и ние на тях. Дели ни бездна.
— Древните ясновидци вярвали, че в момента, когато енергията на съюзника започне да намалява, той предава силата си на човека. Сила, глупости! Старите ясновидци са изкарвали съюзници и от ушите си, но силата им по никакъв начин не им е помогнала.
Дон Хуан обясни, че и в този случай на новите ясновидци се паднала честта да оправят това объркване. Те открили, че единственото нещо, което е от значение, е безупречността, т.е. освободената енергия. Имало наистина и такива сред древните ясновидци, които били спасени от своите съюзници, но това нямало нищо общо със силата на съюзниците да предотвратяват каквото и да е: по-скоро именно безупречността на тези хора им позволила да използват енергията на тези други форми на живот.
Новите ясновидци открили също и най-важното относно съюзниците, а именно: какво ги прави полезни или безполезни за човека. Безполезните съюзници, които са зашеметяващо много на брой, имат в себе си такива излъчвания, за които ние нямаме съответни в нас. Те са толкова различни от нас, че са абсолютно неизползваеми. Другите съюзници, които са забележително малко на брой, са сходни с нас, което ще рече, че притежават някои излъчвания, които пасват на нашите.
— Как използват хората този вид съюзници? — попитах аз.
— По-правилно ще е да употребяваш друга дума вместо „използват“ — отвърна той. — Аз бих казал, че процесът, който се осъществява между ясновидците и този вид съюзници, е една честна размяна на енергия.
— Как се извършва тази размяна? — попитах аз.
— Чрез техните съответстващи си излъчвания — отвърна той. — Тези излъчвания се намират, естествено, в лявостранното съзнание на човека; страната, която обикновеният човек никога не използва.
— Поради тази причина съюзниците са абсолютно изключени от света на дясностранното съзнание, или рационалната страна.
Той каза, че съответстващите си излъчвания дават общ език на хората и съюзниците. А след това, като се посближат малко, се установява една по-дълбока връзка, която дава възможност и на двете форми на живот да се облагодетелстват. Ясновидците търсят ефирността на съюзниците; от тях стават чудесни разузнавачи и пазители. Съюзниците търсят по-голямото енергийно поле на човека, а с него те могат дори да се материализират. Дон Хуан ме увери, че опитните ясновидци си играят с тези общи излъчвания, докато ги нагласят на абсолютен фокус; тогава се осъществява размяната. Древните ясновидци не разбирали този процес и разработили сложни техники на втренчване, за да могат да слизат в дълбините, които бях видял в огледалото.