Новите ясновидци прилагат същата техника, но вместо за користни цели те я използват, за да разкрият на своите чираци човешките възможности.
Дон Хуан обясни, че ударът на нагуала трябва да се нанесе на точно определено място — върху събирателната точка, чието местоположение е различно при различните хора. Освен това, ударът трябва да бъде нанесен от нагуал, който вижда. Той ме увери, че е еднакво безполезно да имаш нагуалска сила, но да не виждаш, както и да виждаш, но да нямаш нагуалска сила. И в двата случая резултатът е просто един удар. Ясновидецът може да удря многократно върху точното място, но няма да има силата да раздвижи съзнанието, а невиждащият нагуал няма да може да улучи точното място, където да удари.
Той каза още, че старите ясновидци открили, че събирателната точка не е във физическото тяло, а в сияйната обвивка, в самия пашкул. Нагуалът разпознава тази точка по наситената й сияйност и по-скоро я тласва, отколкото удря. Силата на този тласък създава едно хлътва-не в пашкула и то се усеща като удар по дясната лопатка — удар, който изкарва всичкия въздух от дробовете.
— Има ли различни видове хлътвания? — попитах аз.
— Има само два вида — отвърна той. — Единият е вдлъбнатина, а другият е цепнатина и всеки от тях има различно въздействие. — Вдлъбнатината е временна характеристика и предизвиква временно преместване, докато цепнатината е дълбока и трайна характеристика на пашкула и предизвиква дълготрайно преместване.
Дон Хуан обясни, че ударът на нагуала обикновено, не оказва никакво въздействие върху пашкул, втвърден от саморефлексия. Понякога обаче човешкият пашкул е толкова податлив, че и най-малката сила създава купообразна вдлъбнатина, чиито размери варират от дребна хлътнатина до една трета от целия пашкул; или пък създава цепнатина, която може да се простира по ширината на яйцеподобната обвивка или по дължината й, като придава на пашкула вид, сякаш се е навил към себе си. Някои сияйни обвивки, след като са били подложени на хлътване, веднага си връщат първоначалната форма. Други остават с хлътнатината в продължение на часове, а понякога и на дни, но после се оправят от само себе си. При трети пък хлътването е толкова стабилно и устойчиво, че се налага нагуалът да им нанесе втори удар в близост до първия, за да възстанови първоначалната форма на сияйния пашкул. А някои, съвсем малко на брой, завинаги остават с хлътнатината, след като веднъж са я получили. И независимо колко удари им нанася нагуалът, те никога не възстановяват яйцевидната си форма.
По-нататък дон Хуан каза, че хлътнатината въздейства върху първото внимание, като премества пламъка на съзнанието. Хлътнатината притиска излъчванията вътре в сияйната обвивка и ясновидците наблюдават как първото внимание премества своето наблягане под натиска на силата на това притискане. Като размества излъчванията на Орела вътре в пашкула, хлътнатината кара пламъка на съзнанието да попадне върху други излъчвания от области, които обикновено са недостъпни за първото внимание.
Попитах го дали пламъкът за съзнанието се вижда само на повърхността на сияйния пашкул. Той не ми отговори веднага. Изглеждаше потънал в мисли. След може би десетина минути отговори на въпроса ми: каза, че обикновено пламъкът на съзнанието се вижда на повърхността на пашкула на всички живи същества. След като човекът развие внимание обаче, пламъкът на съзнанието придобива дълбочина. С други думи, той бива препратен от повърхността на пашкула към един доста голям брой излъчвания вътре в пашкула.
— Старите ясновидци са знаели какво вършат, когато са боравели със съзнанието — продължи той. — Те разбрали, че когато създават хлътнатина в пашкула на човека, могат да накарат пламъка на съзнанието, който така или иначе вече гори по излъчванията вътре в пашкула, да се разпростре и върху други, съседни излъчвания.
— Говориш така, сякаш всичко това са физически действия — вметнах аз. — Как е възможно да се направи хлътнатина в нещо, което е просто една светлина?
— Няма начин да се обясни, но действително става въпрос за една светлина, която създава хлътнатина в друга светлина — отвърна той. — Твоята грешка е, че не можеш да се откъснеш от описа на разума. Разумът не борави с човека като енергия. Той се занимава с уредите, които създават енергия, но никога не му е хрумвало сериозно, че ние сме по-добри от уредите — ние сме организми, които създават енергия. Ние сме едно мехурче енергия. И следователно не е пресилено, че едно мехурче би могло да направи хлътнатина в друго мехурче енергия.