Дон Хуан каза, че пламъкът на съзнанието, създаден от хлътнатината, с право би трябвало да се нарече „временно повишено внимание“, защото той набляга на излъчвания, които са толкова близко до обичайните, че промяната е минимална, при все това обаче преместването увеличава способността за разбиране и концентрация, а най-вече за забравяне. Ясновидците знаели точно как да използват това подобряване на качествата. Те видели, че единствено излъчванията, намиращи се в непосредствена близост до тези, които използваме ежедневно, изведнъж се оживяват след удара на нагуала. По-далечните остават незасегнати, което за ясновидците означавало, че докато са в състояние на повишено внимание човешките същества могат да работят, като че ли са в света на ежедневния живот. Необходимостта от нагуал, бил той мъж или жена, придобила за тях първостепенно значение, защото това състояние продължава само докато е налице хлътнатината, след което преживяванията моментално биват забравени.
— Защо трябва човек да забравя? — попитах аз.
— Защото излъчванията, от които зависи по-голямата яснота, престават да бъдат сред наблегнатите, щом воините излязат от състояние на повишено съзнание — отвърна той. — Без това наблягане всичко, което те преживяват или наблюдават, изчезва.
Дон Хуан каза, че една от задачите, която новите ясновидци измислили за своите ученици, била да ги накарат да си спомнят, т.е. сами да наблегнат, в един по-късен момент, върху излъчванията, използвани в състоянията на повишено съзнание.
Той ми припомни, че Хенаро винаги ми бе препоръчвал да се науча да пиша с върха на пръста си вместо с молив, за да не се налага да трупам записки. Дон Хуан каза, че под това Хенаро всъщност имал предвид, докато съм в състояние на повишено съзнание, да използвам за съхраняване на разговорите и преживяванията някои неупотребявани излъчвания, а един ден да си спомня всичко, като отново наблегна върху излъчванията, които съм използвал.
Той продължи с обяснението, че състоянието на повишено съзнание се вижда не само като светлина, която навлиза в дълбочина в яйцеподобната форма на човешките същества, но също и като една по-наситена светлина на повърхността на пашкула. Тя обаче е нищо в сравнение със светлината, породена от състоянието на тотално съзнание, която се вижда като лумване от бяла жар из цялото сияйно яйце. Това е едно избухване на светлина от такава величина, че границите на обвивката се разпръсват и вътрешните излъчвания се разпростират отвъд въобразимото.
— Това особени случаи ли са, дон Хуан?
— Разбира се. Това се случва само на ясновидци. Никой друг човек или което и да е живо същество не засветлява така. Ясновидците, които съзнателно постигат тотално съзнание, са наистина впечатляваща гледка. Това е моментът, когато те изгарят отвътре. Обхваща ги огънят отвътре. И в пълно съзнание те се сливат със свободните излъчвания и се понасят във вечността.
След като прекарахме няколко дни в Сонора, аз откарах дон Хуан обратно в градчето в Южно Мексико, където живееха той и неговата група от воини.
Следващият ден бе горещ и задушен. Чувствах се отпаднал и някак си раздразнен. В ранния следобед градът бе досадно тих. Аз и дон Хуан седяхме в удобните столове в голямата стая. Казах му, че животът в провинциално Мексико не ми допада много. Не ми харесваше усещането, което имах, че тази тишина е наложена. Единственият шум, който чувах, бе врявата от детски гласове в далечината. Така и не успявах да разбера дали тези деца си играят или крещят от болка.
— Когато си тук, ти винаги си в състояние на повишено съзнание — рече дон Хуан. — Има голяма разлика. Но независимо от това, трябва да започнеш да свикваш с живота в тези градчета. Един ден и ти ще живееш в такова.
— Защо ще трябва да живея в град като този, дон Хуан?
— Обясних ти, че новите ясновидци се стремят да бъдат свободни. А свободата има най-строги изисквания. Едно от тях е, че воинът трябва умишлено да търси промяната. Твоето пристрастие е да живееш така, както си свикнал. Ти стимулираш разума си, като преглеждаш своя опис и го сравняваш с описите на своите приятели. Тези действия ти оставят съвсем малко време да изследваш себе си и своята съдба. Ще трябва да се откажеш от всичко това. Също както, ако познаваше единствено мъртвото спокойствие на този град, рано или късно щеше да ти се наложи да потърсиш обратната страна на медала.