— Ако не са воини, си мислят, че откачат — рече той с усмивка. — Точно както ти си мислеше по едно време, че полудяваш. Ако са воини, те знаят, че са полудели, но търпеливо чакат. Разбираш ли, да си здрав и нормален означава, че събирателната ти точка е неподвижна. Когато тя се мести, това буквално означава, че човекът е побъркан.
Той каза, че има две възможности пред воините, чиято събирателна точка се е разместила. Първата е да приемат, че са болни и да се държат като побъркани, реагирайки емоционално на странните светове, които наблюдават поради местенията на своята точка; втората възможност е да останат спокойни и невъзмутими, знаейки, че събирателната точка винаги се връща в първоначалната си позиция.
— А какво става, ако събирателната точка не се върне в първоначалната си позиция? — попитах аз.
— Тогава тези хора са загубени — отвърна той. — Те са или неизлечимо луди, защото събирателната им точка никога няма да може да събере света такъв, какъвто го познаваме, или пък са несравними ясновидци, които са поели към непознатото.
— А от какво зависи, кое от двете ще се случи?
— От енергията! От безупречността! Безупречните воини никога не губят твърдостта си. Те остават невъзмутими. Много пъти съм ти казвал, че безупречните воини могат да видят ужасяващи светове и в следващия момент да разказват някой виц, да се смеят с приятели или непознати.
Тогава му казах това, което много пъти му бях казвал и преди, а именно, че причината, поради която аз смятах, че съм болен, бе поредицата от разкъсващи сетивни преживявания, които бях имал в резултат от поглъщането на халюциногенни растения. Преминавах през състояния на тотална несъгласуваност във времето и пространството, много дразнещи липси на мисловна концентрация, конкретни видения или халюцинации на места и хора, в които се вглеждах, сякаш наистина съществуваха. Не можех да не си мисля, че си губя ума.
— Според всички обикновени критерии ти наистина си си губел ума — рече гой, — но според ясновидците, ако си го бил загубил, нямало да загубиш много. За ясновидеца умът не е нищо друго, освен саморефлексията на описа на човека. Ако изгубиш тази саморефлексия, без обаче да губиш опорите си, действително живееш един много по-силен живот, отколкото ако я запазиш.
Моят недостатък бил, отбеляза той, емоционалната ми реакция, която ми попречила да разбера, че странността на моите сетивни преживявания се определяла от дълбочината, до която достигала моята събирателна точка в човешкия сноп от излъчвания.
Казах на дон Хуан, че не мога да разбера обясненията му, защото конфигурацията, която той бе нарекъл „човешки сноп от излъчвания“, бе нещо непонятно за мен. Бях си я представил като лента на повърхността на топка.
Той отвърна, че названието „сноп“ действително е подвеждащо и че ще използва една аналогия, за да ми илюстрира какво е имал предвид. Обясни, че сияйната обвивка на човека е като топка бял кашкавал с един дебел диск по-тъмен кашкавал, вмъкнат в нея. Той ме погледна и се разсмя, защото знаеше, че не обичам кашкавал.
Дон Хуан направи диаграма върху малка черна дъска. Начерта една яйцеподобна фигура и я раздели на четири сектора по дължина, като каза, че веднага ще изтрие разделителните линии, защото ги е нарисувал само за да ми даде някаква представа къде е разположен снопът в пашкула на човека. След това нарисува една дебела ивица до чертата между първия и втория сектор и изтри разделителните линии. Обясни, че снопът бил като диск жълт кашкавал, вмъкнат в топката бял кашкавал.
— И сега, ако топката бял кашкавал беше прозрачна — продължи той, — щяхме да имаме съвършен макет на човешкия пашкул. Жълтият кашкавал се простира по целия диаметър на топката от бял кашкавал. Той е един диск, който тръгва от повърхността на едната страна и стига до повърхността на противоположната страна.
— Събирателната точка е разположена високо на повърхността на пашкула, на разстояние една четвърт под върха на яйцето. Когато нагуалът натисне тази точка от наситена сияйност, тя навлиза в диска от жълт кашкавал. Повишеното съзнание се получава, когато наситената светлина на събирателната точка оживи латентните излъчвания навътре в диска от жълт кашкавал. Когато виждаш светлината на събирателната точка да се движи вътре в диска, имаш усещането, че тя се премества наляво по повърхността на пашкула.
Той повтори своята аналогия три-четири пъти, но аз не я разбрах, затова се наложи да обяснява още. Каза, че прозрачността на сияйното яйце създава впечатлението, че събирателната точка се движи наляво, докато всъщност всяко нейно движение е в дълбочина, към центъра на сияйното яйце покрай човешкия сноп.