Отбелязах, че думите му звучат така, сякаш ясновидците използват очите си, когато виждат как събирателната точка се движи.
— Човекът не е непознаваемото — рече той, — човешката сияйност може да се види почти така, сякаш използваш единствено очите си.
По-нататък той обясни, че старите ясновидци били видели движението на събирателната точка, но така и не се досетили, че това е движение навътре; вместо това те следвали своето виждане и измислили фразата „преместване наляво“, която новите ясновидци запазили, макар да знаели, че е погрешно да се нарича това движение преместване наляво.
Каза също, че в процеса на моето обучение той безброй пъти е премествал събирателната ми точка, какъвто бил случаят и в същия този момент. И тъй като преместването, на събирателната точка бивало винаги в дълбочина, аз никога не съм губел чувството си за самоличност, въпреки факта, че винаги съм използвал излъчвания, които никога преди това не съм употребявал.
— Когато нагуалът тласне тази точка — продължи дон Хуан, — тя отива някъде по снопа на човека, но абсолютно няма значение къде, защото където и да отиде все е девствено място.
— Върховният тест, който новите ясновидци разработили за своите чираци, е да повторят пътуването, което тяхната събирателна точка е извършила под въздействието на нагуала. Това повторение, когато се извърши напълно, се нарича „възвръщане тоталността на човека“.
След това дон Хуан изложи твърдението на новите ясновидци, че в процеса на нашия растеж, щом веднъж пламъкът на съзнанието се фокусира върху човешкия сноп от излъчвания и избере някои от тях за наблягане, той влиза в един омагьосан кръг. Колкото повече набляга върху дадени излъчвания, толкова по-стабилна става събирателната точка. Това е равнозначно с израза, че нашата заповед става заповедта на Орела. От само себе си се разбира, че когато нашето съзнание се развие в първото внимание, заповедта е толкова силна, че да разкъсаш този кръг и да накараш събирателната точка да се раздвижи е истински триумф.
Дон Хуан каза още, че събирателната точка е тази, която кара първото внимание да възприема на купове. Пример за куп излъчвания, които получават наблягане заедно, е човешкото тяло такова, каквото го възприемаме. Друга част от нашето тотално същество — сияйният ни пашкул — никога не получава наблягане и е изпратено в забвение; защото събирателната точка има свойството не само да ни кара да възприемаме накуп, но също и да пренебрегваме излъчвания.
Когато настоях за обяснение относно това групиране, дон Хуан отвърна, че събирателната точка излъчва светлина, която събира на снопчета затворените излъчвания. След това тези снопчета се подравняват като такива със свободните излъчвания. Групирането се осъществява дори когато ясновидците се занимават с излъчвания които никога не се използват. Всеки път, когато те биват наблегнати, ние ги възприемаме точно както възприемаме куповете на първото внимание.
— Едно от най-вълнуващите преживявания на новите ясновидци било — продължи той, — когато открили, че непознатото са просто излъчванията, пренебрегнати от първото внимание. То е нещо огромно, не забравяй, но нещо, където може да се извърши групиране. Непознаваемото, от друга страна, е една вечност, където нашата събирателна точка не може да групира каквото и да е.
Дон Хуан обясни, че събирателната точка е като сияен магнит, който подбира излъчванията и ги групира където и да се движи в рамките на човешкия сноп от излъчвания. Това откритие било славата на новите ясновидци, защото то поставило непознатото в нова светлина. Новите ясновидци забелязали, че някои от натрапчивите видения на ясновидците, онези, които било почти невъзможно да се разберат, съвпадали с преместването на събирателната точка в областта от човешкия сноп, която е диаметрално противоположна на обичайното й местоположение.
— Това били видения на тъмната страна на човека — заяви дон Хуан.
— Защо го наричаш тъмната страна на човека? — попитах аз.
— Защото е мрачно и зловещо — отвърна той. — Това не е само непознатото, но и това, което никой не иска да познава.
— Ами излъчванията, които са вътре в пашкула, но извън снопа на човека? — попитах аз. — Те могат ли да бъдат възприети?
— Да, но по наистина неописуеми начини — рече той. — Те не са човешкото непознато, какъвто е случая с неизползваните излъчвания в снопа на човека, а почти неизмеримото непознато, където няма никакви човешки следи. Това е област с такава непреодолима необятност, че и най-добрите ясновидци трудно биха я описали.