— Познаваш ли някои, които са точно като нас? — запитах аз.
— Няколко — отвърна той лаконично.
Тогава го помолих да ми даде всички сведения, с които разполага, защото въпросът живо ме интересуваше; за мен бе от огромно значение да знам имена и адреси заради достоверността и необходимостта от потвърждение.
Дон Хуан не изглеждаше склонен да изпълни молбата ми.
— Новите ясновидци имат опит от подобен род потвърждения — рече той. — Половината от тях са оставили костите си при такива процедури. Така че сега са самотни птици. Да ги оставим на мира. Това, за което можем да говорим, е нашето течение. А за него можем да си говорим колкото искаш.
Той обясни, че всичките течения от ясновидци възникнали по едно и също време, по един и същ начин. Към края на XVI век всеки нагуал нарочно изолирал себе си и своята група ясновидци от всякакъв контакт с други ясновидци. Резултатът от това драстично разделяне, каза той, бил образуването на отделните течения. Нашето се състояло от четиринайсет нагуала и сто двайсет и шест ясновидци. Някои от тези четиринайсет нагуала водели със себе си само седем ясновидци, други водели единайсет, а някои дори до петнайсет.
Той ми каза, че неговият учител — или благодетел, както той го наричаше, — бил нагуалът Хулиан, а предшественикът му — нагуалът Елиас. Попитах го дали знае имената на всичките четиринайсет нагуала. Той ги изреди поименно и подред. Каза също, че лично познавал петнайсетте ясновидци от групата на своя благодетел и че познавал също учителя на своя благодетел — нагуалът Елиас и единайсетте ясновидци от неговата група.
Дон Хуан ме увери, че нашето течение било доста особено, защото през 1723 година претърпяло драстична промяна в резултат на външна намеса, която се стоварила върху нас и неумолимо променила курса ни. Дон Хуан не пожела да обсъжда самото събитие, но каза, че оттогава се отчита едно ново начало и че осемте нагуала, които са оглавявали течението оттогава, съществено се различават от шестимата си предшественика.
На другия ден дон Хуан сигурно имаше да свърши някои свои работи, защото не го видях до към обяд. Междувременно в града бяха пристигнали трима от чираците му — Паблито, Нестор и Ла Горда. Бяха тръгнали да купуват инструменти и материали за дърводелските занимания на Паблито. Придружих ги и им помогнах да направят покупките си. След това всички се върнахме в пансиона.
Четиримата седяхме и разговаряхме, когато дон Хуан влезе в стаята ми. Съобщи, че си тръгваме, след като се наобядваме, но преди да отидем на обяд искал да поговори с мен насаме.
Предложи двамата с него да се разходим из главния площад, а след това всички да се срещнем в един ресторант.
Паблито и Нестор станаха и заявиха, че имали да свършат някои работи преди да се срещнем. Ла Горда изглеждаше много недоволна.
— И какво толкова ще си говорите? — изтърси направо тя, но бързо осъзна грешката си и нервно се изхили.
Дон Хуан я погледна някак странно, но нищо не каза.
Окуражена от мълчанието му, Ла Горда предложи да я вземем с нас. Тя ни увери, че по никакъв начин нямало да ни пречи.
— Сигурен съм, че няма да ни пречиш — отвърна й дон Хуан, — но наистина не искам да чуеш нищо от това, което имам да му казвам.
Ла Горда видимо побесня. Лицето й почервеня от ярост и докато излизахме с дон Хуан от стаята, се изкриви в напрегната гримаса. Устата й бе отворена, а устните — пресъхнали.
Настроението на Ла Горда много ме разстрои. Почувствах се наистина неловко. Не казах нищо, но дон Хуан, изглежда, забеляза състоянието ми.
— Трябва ден и нощ да благодариш на Ла Горда — рече той внезапно. — Тя ти помага да разрушиш самомнението си. Тя е дребният тиранин в твоя живот, но ти все още не си схванал това.
Разхождахме се из площада докато се разсея цялата ми нервност, след което отново седнахме на любимата му пейка.
— Древните ясновидци са били наистина големи късметлии — започна дон Хуан, — защото са разполагали с много време да се учат на разни чудеса. Трябва да ти кажа, че те са знаели чудеса, които днес не можем дори да си представим.
— Кой ги е научил на всичко това? — попитах аз.
— Сами са научили всичко чрез виждане — отвърна той. — Повечето от нещата, които знаем в нашето течение, са тяхно откритие. Новите ясновидци поправили грешките на старите ясновидци, но основата на това, което знаем и вършим, датира от толтекско време.
Дон Хуан обясни, че от гледна точка на обучението, едно от най-простите, но същевременно и най-важно откритие било знанието, че човек притежава два типа съзнание. Старите ясновидци ги наричали дясната и лявата страна на човека.
— Старите ясновидци разбрали — продължи той, — че най-добрият начин да предадат своето знание е като преместват чираците си в лявата им страна, в състояние на повишено съзнание. Истинското учене се извършва там.