В следващия момент бях отново с дон Хуан и Хенаро. Те вървяха от двете ми страни, докато се разхождахме лениво из двора.
На другия ден, докато обядвахме, дон Хуан каза, че Хенаро бил тласнал събирателната ми точка чрез своята походка на силата и че това било възможно, защото аз съм бил в състояние на вътрешен покой. Той обясни, че в центъра на цялата дейност на ясновидците стои нещо, за което той говорел още от деня на първата ни среща, а именно — спирането на вътрешния диалог. Той многократно подчерта, че вътрешният диалог е този, който държи събирателната точка фиксирана на първоначалното й местоположение.
— Постигне ли се веднъж покоят, всичко е възможно — рече той.
Казах му, че напълно съзнавах факта, че съм спрял да говоря със себе си, но не знаех как съм го направил. Ако някой поискаше от мен да обясня процедурата, не бих могъл да го сторя.
— Обяснението е много просто — рече дон Хуан. — Пожелал си го чрез волята и така си поставил ново намерение, нова заповед. После твоята заповед е станала заповедта на Орела.
— Това е едно от най-изумителните неща, които са открили новите ясновидци — че нашата заповед може да стане заповед на Орела. Вътрешният диалог спира така, както и започва — чрез проява на волята. В края на краищата, ние сме принудени да започнем да говорим със себе си от тези, които ни учат. Като ни учат, те ангажират своята воля и ние нашата, и двамата без да го знаем. Научавайки се да говорим със себе си, ние се научаваме да боравим с волята. Ние повеляваме на себе си да говорим със себе си. За да спрем да говорим със себе си, трябва да използваме абсолютно същия метод — трябва да го побелим, трябва да го възнамерим.
Настъпи кратко мълчание. Попитах го кого е имал предвид, когато каза, че сме имали учители, които са ни научили да говорим със себе си.
— Имах предвид това, което става с човешките същества, докато са деца — отвърна той, — време, когато всеки около тях ги учи да повтарят един безкраен диалог със себе си. Те усвояват този диалог и той е единствената сила, която държи събирателната точка фиксирана.
— Новите ясновидци твърдят, че децата имат стотици учители, които ги учат точно къде да поставят своята събирателна точка.
Ясновидците виждали, каза дон Хуан, че отначало децата нямат фиксирана събирателна точка. Техните затворени излъчвания са в състояние на голяма бъркотия, а събирателната им точка шари навсякъде из снопа на човека, давайки на децата огромна способност да се съсредоточават върху излъчвания, които по-късно ще бъдат напълно пренебрегнати. После, докато децата растат, по-възрастните хора наоколо им, чрез своята значителна власт, която имат над тях, принуждават събирателната им точка да стане по-стабилна посредством един все по-сложен вътрешен диалог. Вътрешният диалог е процес, който непрекъснато укрепва позицията на събирателната точка, защото тази позиция е условна и има нужда от постоянно подсилване.
— Истината е, че много деца виждат — продължи той. — Повечето от тези, които виждат биват смятани за чудаци и се полагат всички усилия да бъдат поправени, да бъдат накарани да стабилизират позицията на своята събирателна точка.
— А възможно ли е децата да бъдат насърчени да запазят своята събирателна точка по-подвижна? — попитах аз.
— Само ако живеят сред новите ясновидци — отвърна той. — Иначе ще се заплетат, както старите ясновидци, в лабиринтите на тъмната страна на човека. А това, повярвай ми, е по-лошо, отколкото да си уловен в лапите на рационалността.
Дон Хуан продължи, като изрази дълбокото си възхищение от способността на човека да въвежда ред в хаоса от излъчванията на Орела. Той каза, че всеки един от нас, на лично основание, е изкусен магьосник и че нашата магия е да държим събирателната си точка твърдо фиксирана.
— Силата на свободните излъчвания — продължи той — кара нашата събирателна точка да избира определени излъчвания и да ги групира за подреждане и възприемане. Това е заповедта на Орела, но цялото значение, което придаваме на това, което възприемаме, е нашата заповед, нашата магическа дарба.
Той каза, че в светлината на направеното обяснение това, което Хенаро ме бе накарал да извърша предния ден, е нещо изключително сложно и същевременно много просто. Сложно, защото изисквало огромна дисциплина от страна на всички участници; трябвало да се спре вътрешния диалог, да се достигне състояние на повишено съзнание и човекът да тръгне със събирателната си точка. Обяснението, което се криело зад всички тези сложни процедури, било много просто: новите ясновидци твърдят, че тъй като точното местоположение на събирателната точка е условна позиция, която нашите предшественици са ни избрали, тя може да се движи със сравнително малко усилия; раздвижи ли се веднъж, тя поражда нови групирания от излъчвания и следователно — нови възприятия.