Новите ясновидци забелязали, каза дон Хуан, че само човешките същества са способни да групират още по-нататък групите от излъчвания. Той използва испанската дума за обиране на каймака — с!е5па1:е, [???] — за да опише процеса на събиране на най-вкусната част от млякото — каймака — от повърхност на съд със сварено и охладено мляко. По същия начин при възприятието събирателната точка на човека взема част от излъчванията, вече избрани за подреждане, и прави една по-приятна конструкция с тях.
— Образите, които човекът получава чрез обиране на каймака — продължи дон Хуан, — са по-реални от това, което възприемат другите същества. И това е нашият капан. Те са толкова реални за нас, че ние забравяме, че сме ги получили като сме заповядали на нашата събирателна точка да се появи там, където е. Забравяме, че те са реални за нас само защото нашата заповед е да ги възприемаме като реални. Имаме силата да обираме каймака на подрежданията, но нямаме силата да се защитим от собствените си заповеди. Това трябва да се научи. Да оставим обиранията на каймака да се разпореждат свободно, както и правим, е грешна преценка, за която плащаме така скъпо, както са платили и старите ясновидци за своите.
9
ПРЕМЕСТВАНЕТО НАДОЛУ
Дон ХУАН И ХЕНАРО НАПРАВИХА своето ежегодно пътуване до Сонорската пустиня в северната част на Мексико, за да търсят лечебни растения. Висенте Медрано — ясновидецът-билкар в нагуалската група, използваше тези растения за приготвяне на лекарства.
Бях се присъединил към дон Хуан и Хенаро в Сонора в последния етап от пътуването им, тъкмо навреме за да ги откарам обратно на юг, в дома им.
В деня преди да тръгнем да се връщаме, дон Хуан внезапно продължи своите обяснения за владеенето на съзнанието. Почивахме си в сянката на някакви високи храсти в подножието на планините. Беше късен следобед, почти здрач. Всеки от нас носеше по един огромен зеблов чувал, пълен с треви. Веднага щом ги свалихме от гърбовете си, Хенаро легна на земята и заспа, използвайки сгънатото си яке за възглавница.
Дон Хуан ми заговори тихо, сякаш за да не събуди Хенаро. Каза, че досега вече ми е обяснил повечето от истините за съзнанието и че е останала още само една за обсъждане. Последната истина, увери ме той, била най-доброто откритие на старите ясновидци, макар че те самите така и не разбрали това. Огромното й значение било оценено векове по-късно от новите ясновидци.
— Обясних ти, че човекът има събирателна точка — продължи дон Хуан — и че тази събирателна точка подрежда излъчванията за възприемане. Говорих също и за това, че тази точка може да се мести от фиксираното си положение. И сега, последната истина е, че премине ли събирателната точка определена граница, тя може да събира светове, напълно различни от света, който познаваме.
Продължавайки да шепне, дон Хуан каза, че някои географски Области не само подпомагат това опасно придвижване на събирателната точка, но и избират определена посока за него. Сонорската пустиня например помага на събирателната точка да се придвижи надолу от обичайното си положение, към мястото на звяра.
— Затова в Сонора има истински магьосници, особено жени-магьосници. Ти вече познаваш една — Ла Каталина. Навремето те сблъсках на няколко пъти с нея. Исках да накарам събирателната ти точка да се премести, а Ла Каталина със своите магьоснически номера я разхлаби.
Дон Хуан обясни, че смразяващите кръвта преживявания, които бях имал с Ла Каталина, били част от предварително споразумение между тях двамата.
— Какво ще кажеш да я поканим с нас? — попита ме Хенаро гръмко, докато се надигаше от земята.
Внезапността на въпроса му и странният звук на гласа му моментално ме хвърлиха в ужас.
Дон Хуан се разсмя и ме разтърси за ръцете. Увери ме, че няма нищо страшно. Каза, че Ла Каталина ни била нещо като братовчедка или леля. Тя била част от нашия свят, макар че не следвала твърдо нашите търсения. Тя била много по-близо до древните ясновидци.
Хенаро се усмихна и ми намигна.
— Чувам, че си й бил навит — рече ми той. — Тя самата ми призна, че при всяка среща с нея, колкото по-голям е страхът ти, толкова по-голям ставал и меракът ти.
Дон Хуан и Хенаро избухнаха в почти истеричен смях.
Трябваше да призная, че винаги бях намирал Ла Каталина някак си страшна, но в същото време изключително привлекателна жена. Това, което най-много ме впечатляваше у нея, бе бликащата й енергия.
— Тя има толкова много съхранена енергия — прокоментира дон Хуан, — че при нея не е необходимо да си в състояние на повишено съзнание, за да премести събирателната ти точка до самите глъбини на лявата страна.