Дон Хуан отново каза, че Ла Каталина е много близо свързана с нас, защото принадлежала към групата на нагуала Хулиан. Той обясни, че обикновено нагуалът и всички членове на групата му напускат света заедно, но че имало и случаи, когато си отиват или на малки групички, или един по един. Нагуалът Хулиан и групата му били пример за последното. Въпреки че той бил напуснал света преди близо четирийсет години, Ла Каталина била все още тук.
Дон Хуан ми припомни нещо, което ми бе споменавал преди, а именно, че групата на нагуала Хулиан се състояла от трима абсолютно незначителни мъже и осем превъзходни жени. Дон Хуан винаги бе поддържал тезата, че това несъответствие е една от причините, поради които ясновидците от групата на нагуала Хулиан са напуснали света един по един.
Каза, че Ла Каталина била прикрепена към една от превъзходните жени-ясновидци от групата на нагуала Хулиан, която я научила на тези изключителни трикове да премества събирателната си точка в областта долу. Тази жена била една от последните, които напуснали света. Тя живяла до дълбока старост и тъй като и двете с Ла Каталина били родом от Сонора, те се върнали там, когато тя била вече на преклонна възраст, и живели заедно, докато жената-ясновидец не напуснала света. През годините, които прекарали заедно, Ла Каталина станала неин най-верен помощник и последовател, който с желание учел своеобразните похвати, използвани от старите ясновидци, за да местят събирателната си точка.
Попитах дон Хуан дали знанието на Ла Каталина по същество се различава от нашето.
— Абсолютно еднакви сме — отвърна той. — Тя прилича повече на Силвио Мануел или Хенаро; всъщност тя е техния женски вариант, но разбира се, бидейки жена, тя е безкрайно по-агресивна и опасна и от двамата.
Хенаро се съгласи с кимване на главата.
— Безкрайно повече — рече той и отново ми намигна.
— Тя към твоята група ли е? — попитах дон Хуан.
— Казах, че ни е нещо като братовчедка или леля — отвърна той. — Имах предвид, че принадлежи към по-старото поколение, макар че е по-млада от всички нас. Тя е последната от онази група. Рядко влиза във връзка с нас. Не ни харесва много. Твърде сковани сме за нея, защото тя е свикнала със стила на нагуала Хулиан. Предпочита бурните приключения в непознатото пред търсенето на свободата.
— А каква е разликата между двете? — попитах дон Хуан.
— В последната част от моите обяснения за истините за съзнанието — отвърна той — ще разгледаме тази разлика бавно и задълбочено. На този етап важното за теб е да знаеш, че в лявостранното си съзнание ти ревниво пазиш необикновени тайни; затова с Ла Каталина се харесвате един друг.
Отново настоях, че не толкова я харесвам, колкото се възхищавам на огромната й сила.
Дон Хуан и Хенаро се разсмяха и ме потупаха по гърба, сякаш знаеха нещо, което аз не знаех.
— Тя те харесва, защото знае на кого приличаш — рече Хенаро и млясна с устни. — Тя познаваше нагуала Хулиан много добре.
И двамата ми хвърлиха продължителен поглед, от който се почувствах неловко.
— Накъде биеш? — попитах Хенаро наежено.
Той ми се ухили и размърда вежди нагоре-надолу в комичен жест. Но нищо не каза.
Дон Хуан заговори и наруши мълчанието.
— Има някои много странни общи черти между теб и нагуалът Хулиан — рече той. — Хенаро просто се опитва да разбере дали съзнаваш това.
Попитах и двамата как, за бога, мога да съзнавам нещо, което е толкова изсмукано от пръстите.
— Ла Каталина смята, че го съзнаваш — рече Хенаро. — Тя твърди това, защото познаваше нагуала Хулиан по-добре от всички нас.
Отбелязах, че не ми се вярва тя да е познавала нагуала Хулиан, тъй като той е напуснал света преди близо четирийсет години.
— И Ла Каталина не е в първа младост — рече Хенаро. — Тя само изглежда млада; това е част от знанието й; точно както бе част от знанието и на нагуала Хулиан. Ти си я виждал само когато изглежда млада. Ако я видиш, когато изглежда стара, ще ти изкара акъла от страх.
— Това, което върши Ла Каталина — намеси се дон Хуан, — може да се обясни само чрез трите изкуства: владеенето на съзнанието, владеенето на прикриването и владеенето на намерението.
— Но днес ще изследваме това, което върши тя само в светлината на последната истина за съзнанието: истината, която гласи, че събирателната точка може да събира светове, различни от нашия, след като се измести от първоначалното си местоположение.
Дон Хуан ми направи знак да стана. Хенаро също стана. Аз автоматично грабнах зебловия чувал с лечебните растения. Хенаро ме спря тъкмо когато се канех да го метна на раменете си.