— Ще ти кажа какво ни казваше нагуалът Хулиан, когато стигнахме там, където си ти сега — продължи дон Хуан. — Така ще знаеш, че не си сам. Това, което става с теб, се случва с всеки, който е съхранил достатъчно енергия, за да надзърне в непознатото.
Нагуалът Хулиан им казвал, рече дон Хуан, че те били извадени от долдовете, където са живеели цял живот. Един резултат от съхраняването на енергия бил разрушаването на тяхното уютно, но крайно ограничаващо и скучно гнездо в света на ежедневния живот. Тяхната депресия, казвал им нагуалът Хулиан, се дължала не толкова на тъгата от загубата на тяхното гнездо, колкото на раздразнението, че трябва да търсят нови квартири.
— Новите квартири — продължи дон Хуан — не са така уютни, но са безкрайно по-просторни.
— Твоята призовка за изхвърляне от дома дойде под формата на огромна депресия, загуба на желанието за живот, точно както се случи и с нас. Когато каза, че не искаш да живееш, не можахме да се въздържим да не се разсмеем.
— Какво ще стане с мен сега? — попитах аз.
— Казано на прост език, ще трябва пак да опиташ — отвърна дон Хуан.
Дон Хуан и Хенаро отново бяха обхванати от еуфория. Всяко тяхно изказване или забележка ги хвърляше в истеричен смях.
— Всичко е много просто — рече дон Хуан. — Твоето ново енергийно ниво ще създаде ново място на събирателната ти точка. А воинският диалог, който ти водиш с нас винаги, когато сме заедно, ще затвърди това ново местоположение.
Хенаро придаде сериозен израз на лицето си и гръмко ме попита:
— Сра ли днес?
С движение на главата ме подкани да отговоря.
— Кажи де, кажи — настоя той. — Нека продължим воинския си диалог.
Когато смехът им се поуталожи, Хенаро ме предупреди за един недостатък, а именно факта, че от време на време събирателната точка се връща на първоначалното си местоположение. Каза ми, че в неговия случай обичайното местоположение на събирателната му точка го принуждавало да вижда хората като заплашителни и често ужасяващи същества. И за негово най-голямо учудване, един ден той разбрал, че се променил. Бил значително по-дързък и успешно се бил справил със ситуация, която обикновено би го хвърлила в объркване и страх.
— Улових се да се любя — продължи Хенаро и ми намигна. — Обикновено изпитвах смъртен страх от жените. Но един ден се озовах в леглото с доста дива жена. Това беше толкова неприсъщо за мен, че като разбрах какво върша, едва не получих инфаркт. От разтърсването събирателната ми точка се върна на мизерната си обичайна позиция и аз трябваше да изхвърча от къщата, треперейки като подплашен заек.
— По-добре внимавай като се върне събирателната ти точка — добави Хенаро и двамата отново се разсмяха.
— Местоположението на събирателната точка върху пашкула на човека — обясни дон Хуан — се поддържа от вътрешния диалог и поради това тази позиция е „паянтова“ в най-добрия случай. Затова мъжете и жените толкова лесно губят ума си, особено онези, чиито вътрешен диалог е монотонен, скучен и повърхностен.
— Новите ясновидци твърдят, че най-гъвкави са онези човешки същества, чийто вътрешен диалог е по-подвижен и разнообразен.
Той каза, че позицията на събирателната точка на воина е безкрайно по-здрава, защото веднага след като събирателната точка започне да се движи в пашкула, се създава една трапчинка в сияйността, която приютява събирателната точка от там нататък.
— Ето защо не можем да кажем, че воините губят ума си — продължи дон Хуан. — Ако те въобще губят нещо, то това е тяхната трапчинка.
Дон Хуан и Хенаро намериха това изказване толкова весело, че се затъркаляха по пода от смях.
Помолих дон Хуан да ми обясни моето преживяване с Ла Каталина. И двамата отново завиха от смях.
— Жените са определено по-странни от мъжете — рече най-сетне дон Хуан. — Фактът, че имат един допълнителен отвор между краката, ги кара да стават жертви на необикновени влияния. Странни, мощни сили ги обладават чрез този отвор. Това е единственият начин, по който мога да си обясня чудатостите им.
Той млъкна за малко и аз го попитах какво има предвид под това.
— Ла Каталина дойде при нас като гигантски червей — отвърна той.
Изражението на дон Хуан, когато каза това, и Хенаровото избухване в смях ме хвърлиха в най-чиста радост. Смях се докато едва не ми прилоша.