— Останалите воини могат да учат прикриването и в нормално съзнание, макар че е препоръчително да го правят в състояние на повишено съзнание — не толкова заради ценността на повишеното съзнание, а защото то придава една загадъчност на прикриването, която то в действителност не притежава; прикриването е просто вид държание с хората.
Аз не съм могъл да разбера, каза дон Хуан, че преместването на събирателната точка е причината, поради която новите ясновидци така високо ценели взаимодействието с дребни тирани. Дребните тирани принуждавали ясновидците да използват принципите на прикриването, като по този начин им помагали да преместват събирателната си точка.
Попитах го дали старите ясновидци въобще са знаели нещо за принципите на прикриването.
— Прикриването е прийом изключително на новите ясновидци — отвърна той с усмивка. — Те са единствените ясновидци, които е трябвало да работят с хора. Старите били така погълнати от своето чувство за сила, че дори не се интересували, че хората съществуват, докато хората не започнали да ги налагат по главите. Но всичко това вече го знаеш.
После дон Хуан каза, че владеенето на намерението заедно с владеенето на прикриването, са двете изкуства на новите ясновидци, които бележат появата на съвременните ясновидци. Той обясни, че в усилията си да вземат преимущество над своите потисници, новите ясновидци изпробвали всяка възможност. Те знаели, че техните предшественици били извършили необикновени подвизи, манипулирайки някаква тайнствена и чудотворна енергия, която те описвали единствено като „сила“. Новите ясновидци имали съвсем оскъдна информация за тази сила, затова им се наложило да я изследват систематично чрез виждане. Усилията им били щедро възнаградени, когато те открили, че тази сила е енергията на подреждането.
Те започнали като виждат как пламъкът на съзнанието увеличава размера и силата си, когато излъчванията вътре в пашкула се подравняват със свободните излъчвания. Те използвали това наблюдение като трамплин, точно както били постъпили и с прикриването, и преминали към разработването на сложна поредица от техники, чрез които да боравят с това подреждане на излъчванията.
Първоначално те наричали тези техники „владеенето на подреждането“. После разбрали, че в случая е важно не толкова самото подреждане, колкото енергията, която излиза от подреждането на излъчванията. Нарекли тази енергия воля.
Волята станала втората база. Новите ясновидци я разбирали като сляп, безличен, непрестанен изблик на енергия, който ни кара да се държим така, както го правим. Волята отговаря за нашето възприемане на света на обикновените дела, а непряко, чрез силата на това възприятие, тя отговаря и за поставянето на събирателната точка на обичайната й позиция.
Дон Хуан каза, че новите ясновидци изследвали как става възприемането на света на ежедневния живот и видели действието на волята. Те видели, че подреждането непрестанно се подновява, за да се зареди възприятието с непрекъснатост. За да се подновява подреждането всеки път със свежестта, която му е необходима, за да съставя един жив свят, избликът от енергия, който идва от същите тези подреждания, автоматично се пренасочва да засили някои избрани подреждания.
Това ново наблюдение служило на новите ясновидци като още един трамплин, който им помогнал да достигнат третата база в комплекта. Те я нарекли намерение и я описвали като съзнателното насочване на волята, енергията на подреждането.
— Нагуалът Хулиан накара Силвио Мануел, Хенаро и Висенте да научат тези три аспекта на знанието на ясновидците — продължи дон Хуан. — Хенаро е майсторът в боравенето със съзнанието, Висенте е майсторът на прикриването, а Силвио Мануел е майсторът на намерението.
— Сега правим последно обяснение на владеенето на съзнанието; затова Хенаро ти помага.
Дон Хуан дълго говори на жените-чираци. Те го слушаха със сериозни изражения на лицата. Сигурен бях, че им дава подробни инструкции за някакви сложни процедури, съдейки по неимоверната концентрация на жените.
Не ми позволиха да присъствам на срещата им, но ги наблюдавах, докато говореха в предната стая на Хе-наровата къща. Седях на масата в кухнята, изчаквайки ги да свършат.
После жените станаха да си ходят, но преди това дойдоха в кухнята с дон Хуан. Той седна срещу мен, докато жените ми говореха с непохватна официалност. Те всъщност ме прегърнаха. Всичките бяха необичайно дружелюбни, дори словоохотливи. Казаха, че щели да отидат при мъжете-чираци, които били тръгнали с Хенаро преди няколко часа. Хенаро щял да им покаже на всички тях своето сънувано тяло.