Дон Хуан каза, че оттам старите ясновидци преминали към развиване на своето поразително знание по въпроса — знание, което имало огромно отношение към онова, за което новите ясновидци искали да използват сънуването, но не им вършело почти никаква работа в първоначалната си форма.
Той ми каза, че досега съм разбирал сънуването като контрол на сънищата и че всяко от упражненията, които ми е давал да правя, като например да си намеря ръцете насън, не е имало за цел, макар че може да ми е изглеждало така, да ме научи да командвам-сънищата си. Тези упражнения били предназначени да задържат събирателната ми точка фиксирана на мястото, където се е преместила в съня ми. Именно тук сънувачите трябва да направят тънък баланс. Те могат да управляват единствено фиксирането на своята събирателна точка. Ясновидците са като рибари, съоръжени с въдица, която може да хвърля кукичката на всички страни; единственото, което те могат да направят, е да държат въдицата неподвижно на мястото, където е потънала кукичката.
— Мястото, където се премества събирателната точка по време на сън, е наречено позицията на сънуване — продължи дон Хуан — Старите ясновидци станали толкова изкусни в задържането на своята позиция на сънуване, че дори можели да се събудят докато събирателната им точка е там.
— Старите ясновидци нарекли това състояние сънуваното тяло, защото те го контролирали до такава степен, че създавали временно ново тяло всеки път, когато се събуждали в нова позиция на сънуване.
— Трябва да ти е ясно обаче, че сънуването има един ужасен недостатък — продължи той. — То е патент на старите ясновидци. Заразено е с техния нрав. Аз те водих много внимателно през него, но въпреки това няма начин да сме сигурни.
— За какво ме предупреждаваш, дон Хуан? — попитах аз.
— Предупреждавам те за клопките на сънуването, които са наистина удивителни — отвърна той. — При сънува-нето действително няма начин да се направлява движението на събирателната точка; единственото, което диктува това преместване, е вътрешната сила или слабост на сънувача. Точно тук е първата клопка.
Той каза, че отначало новите ясновидци се колебаели да използват сънуването. Те смятали, че сънуването не укрепва воините, а ги омаломощава, прави ги слаби, импулсивни, своенравни. Старите ясновидци всичките били такива. За да компенсират негативното въздействие на сънуването, тъй като нямали друг избор, освен да го използват, новите ясновидци разработили една сложна и богата система на поведение, наречена „воинския начин“ или „воинския път“.
Посредством тази система новите ясновидци укрепили себе си и придобили вътрешната сила, от която имали нужда, за да насочват преместването на събирателната точка по време на сън. Дон Хуан подчерта, че силата, за която говори, не била само убеждение. Никой не би могъл да има по-силни убеждения от старите ясновидци и въпреки това те били съвсем слаби. Вътрешната сила означавала едно хладнокръвие, почти безразличие, едно чувство на спокойствие, но преди всичко тя означавала една естествена и дълбока склонност към изследването, към разбирането. Новите ясновидци нарекли всички тези черти на характера „трезвост“.
— Убеждението на новите ясновидци е — продължи дон Хуан, — че безупречният живот сам по себе си неизбежно води до чувство на трезвост, което от своя страна води до движението на събирателната точка.
— Споменах ти веднъж за убеждението на новите ясновидци, че събирателната точка може да се мърда отвътре. Те отишли една стъпка по-нататък и заявили, че безупречните хора не се нуждаят някой да ги води, а могат сами, чрез съхраняване на своята енергия, да правят всичко, което вършат ясновидците. Имат нужда само от минимален шанс, просто да знаят за възможностите, които новите ясновидци са разкрили.
Казах на дон Хуан, че отново сме в същото положение, в което бяхме и в нормалното състояние на съзнанието ми. Аз продължавах да смятам, че безупречност-та или пък съхраняването на енергия, е нещо толкова неопределено, че всеки може да го тълкува както си иска.
Исках да кажа и още, за да защитя тезата си, но ме завладя някакво странно чувство. Беше едно действително физическо усещане, че пробягвам през нещо. А после се отказах от собственото си твърдение. Знаех, без ни най-малко съмнение, че дон Хуан бе прав. Изисква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непреклонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъзнае целия си потенциал.