Когато казах на дон Хуан какво бях разбрал току-що, той се разсмя с явно задоволство и възкликна, че това било наистина благодатен пример за силата, за която той говорел. Обясни, че събирателната ми точка се била преместила и че била придвижена от трезвостта на позиция, която подпомагала разбирането. Можела да бъде придвижена и от своенравността на позиция, която само засилва самомнението, както се било случвало много пъти преди.
— Нека поговорим сега за сънуваното тяло — продължи той. — Старите ясновидци насочили всичките си усилия към изследване и използване на сънуваното тяло. И те успели да го използват като едно по-практично тяло, което ще рече, че те пресъздавали себе си по все по-странни начини.
Всички нови ясновидци знаят, заяви дон Хуан, че много от старите ясновидци така и не са се върнали, след като са се събудили в позиция на сънуването, която им е харесала. Той каза, че по всяка вероятност те всички са измрели в онези невъобразими светове или пък може още да са живи в бог знае какъв изопачен вид или форма.
Той спря, погледна ме и силно се разсмя. — Умираш от желание да ме попиташ какво са правили старите ясновидци със сънуваното тяло, нали? — попита той и ме подкани с движение на брадичката да задам въпроса.
Дон Хуан заяви, че Хенаро, бидейки неоспоримия майстор на съзнанието, ми е показвал сънуваното тяло много пъти докато съм бил в състояние на нормално съзнание. С тези демонстрации Хенаро целял да накара събирателната ми точка да се премести не от позицията на повишено съзнание, а от нормалното си положение.
После дон Хуан ми каза, сякаш издаваше някаква тайна, че Хенаро ни чакал в някакво поле близо до къщата, за да ми покаже своето сънувано тяло. Дон Хуан няколко пъти повтори, че сега съм в идеалното състояние на съзнанието, за да видя и разбера какво е в действителност сънуваното тяло. После той ме накара да стана и двамата се запътихме през предната стая към външната врата. Тъкмо щях да я отворя, когато забелязах, че някой лежи върху купа рогозки, които чираците използваха за легла. Помислих, че сигурно някой от чираците се е върнал, докато разговаряхме с дон Хуан в кухнята. Отидох до него и тогава разбрах, че това е Хенаро. Той спеше дълбоко, обърнат по очи, и тихо похъркваше.
— Събуди го — рече ми дон Хуан. — Трябва да тръгваме. Той сигурно е страшно уморен.
Леко разтърсих Хенаро. Той бавно се обърна и издаде звуците на човек, който се събужда от дълбок сън. Протегна ръце, след което отвори очите си. Аз неволно изпищях и отскочих назад.
Очите на Хенаро изобщо не бяха човешки очи. Те бяха две точки наситена кехлибарена светлина. Шокът, който преживях от страх, бе толкова силен, че ми се зави свят. Дон Хуан ме тупна по гърба и възстанови равновесието ми.
Хенаро стана и ми се усмихна. Беше някак си скован. Движеше се така, сякаш е пиян или недъгав. Той мина покрай мен и се отправи директно към стената. Трепнах при предстоящия удар, но той мина през стената, сякаш тя изобщо не беше там. Върна се в стаята през входа на кухнята. После, докато аз гледах с истински ужас, Хенаро тръгна по стените, с тяло успоредно на пода, след което мина по тавана, с главата надолу.
Паднах по гръб, докато се опитвах да следя движенията му. От това положение вече не виждах Хенаро; вместо него наблюдавах една топка светлина, която се движеше по тавана над мен и по стените, обикаляйки стаята. Възприятието ми беше, сякаш някой с огромен електрически фенер насочва лъча към тавана и стените. Накрая лъчът светлина беше изгасен. Изчезна на една от стените.
Дон Хуан отбеляза, че животинският ми страх винаги бил безмерен, че трябвало да се помъча да го овладея, но че в общи линии съм се държал много добре. Бил съм видял сънуваното тяло на Хенаро такова, каквото е в действителност — топка светлина.
Попитах го откъде е толкова сигурен, че съм го направил. Той отвърна, че първо видял как събирателната ми точка се придвижва към обичайното си място, за да се компенсира страха ми, а после как навлиза по-дълбоко в ляво, отвъд точката, където няма никакви съмнения.
— В тази позиция човек вижда само едно: топки от енергия — продължи той. — Но от повишеното съзнание до тази друга точка, дълбоко в лявата страна, има само една малка крачка. Истинският подвиг е, да накараш събирателната си точка да се премести от нормалното си положение в точката на на съмненията.