— Те са сънували заедно — отвърна той. — Както сам знаеш, абсолютно възможно е група ясновидци да активират едни и същи неизползвани излъчвания. И в този случай няма общовалидни стъпки, то просто става; няма техника, която да се следва.
Той добави, че при сънуването заедно нещо в нас поема водещата роля и изведнъж се оказва, че имаме същия изглед като други сънувачи. Това, което става, е, че човешкото ни естество ни кара да насочим пламъка на съзнанието автоматично върху същите излъчвания, които използват другите човешки същества; ние нагласяме позицията на нашата събирателна точка да пасне на околните. Правим това в дясната страна, при нашето обикновено възприемане, правим го също и в лявата страна, докато сънуваме заедно.
12
НАГУАЛЪТ ХУЛИАН
В КЪЩАТА ЦАРЕШЕ необичайно оживление. Всички ясновидци от групата на дон Хуан изглеждаха така въодушевени, та чак бяха разсеяни — нещо, което не бях виждал досега. Обикновено високото им ниво на енергия, изглежда, се бе увеличило още повече. Обзеха ме мрачни предчувствия. Попитах дон Хуан какво става. Той ме отведе в задния двор. Повървяхме мълчаливо известно време. Той каза, че наближава времето всички те да си тръгнат. Затова форсирал обясненията си, за да свърши навреме.
— Откъде знаеш, че наближава времето да си тръгнете? — попитах аз.
— Това е едно вътрешно знание — рече той. — Един ден и ти ще го познаеш. Виждаш ли, нагуалът Хулиан е премествал събирателната ми точка безброй пъти, точно както аз премествах твоята. После ми остави задачата сам да подредя отново всички онези излъчвания, които той ми беше помогнал да подредя чрез тези премествания. Това е задачата, която получава всеки нагуал.
— Във всеки случай, работата по подреждането на всички тези излъчвания подготвя почвата за особената дейност по възбуждането на всички излъчвания вътре в пашкула. Аз почти съм направил това. Малко ми остава да достигна своя максимум. И понеже аз съм нагуалът, запаля ли веднъж всички излъчвания в пашкула си, ние всички ще изчезнем в миг.
Чувствах, че би трябвало да се натъжа и разплача, но нещо в мен бе така радостно да чуе, че нагуалът Хуан Матус съвсем скоро ще бъде свободен, че аз заподскачах и закрещях от най-чисто щастие. Знаех, че рано или късно ще достигна друго състояние на съзнанието и ще плача от мъка, но този ден бе изпълнен с щастие и оптимизъм.
Споделих с дон Хуан как се чувствам. Той се разсмя и ме потупа по гърба.
— Помни какво ти казах — рече той. — Не разчитай на емоционалните осъзнавания. Остави първо събирателната си точка да се премести, а години по-късно осъзнавай.
Отидохме в голямата стая и седнахме да разговаряме. Дон Хуан се поколеба за момент. Погледна през прозореца. От моя стол аз виждах двора. Беше ранен следобед, времето бе облачно, на дъжд. От запад се задаваха буреносни облаци. Аз обичах облачните дни, дон Хуан — не. Изглеждаше неспокоен, опитвайки се да си намери по-удобно място.
Дон Хуан започна своите разяснения с коментара, че трудността при спомнянето на това, което се е случило в състояние на повишено съзнание, се дължи на безкрайния брой позиции, които събирателната точка може да заеме, след като е била освободена от нормалното си местоположение. Способността да си спомняме всичко, което става при нормално съзнание, от друга страна, е свързана с приковаността на събирателната точка на едно място — мястото, където обикновено стои.
Дон Хуан ми изказа съчувствията си. Предложи да се примиря с трудността на спомняне и да приема, че може и да се проваля в изпълнението на задачата си и никога да не успея да подредя отново всички излъчвания, които съм подреждал с негова помощ.
— Представи си го така — рече той с усмивка. — Може никога да не успееш да си спомниш дори настоящия разговор, който сега ти се струва толкова обикновен, толкова в реда на нещата.
— Ето това е тайната на съзнанието. Човешките същества са изтъкани от тази тайна; ние сме изтъкани от тъмнина, от неща, които са необясними. Да-мислим за себе си по всякакъв друг начин е лудост. Така че не унижавай тайната на човека у себе си, като се самосъжаляваш или се опитваш да й дадеш разумно обяснение. Унижи глупостта на човека у себе си, като я разбереш. Но не се извинявай за никое от тях; и двете са необходими.
— Една от великите маневри на прикривачите е да изправят тайната срещу глупостта във всеки от нас.
Той обясни, че практиките на прикриването не са нещо, на което човек може да се наслаждава; дори са крайно неприятни. Знаейки това, новите ясновидци разбрали, че ще е противопоказно да се обсъждат или практикуват принципите на прикриването в състояние на нормално съзнание.