— Казах ти, че ще се разстроиш — рече той.
— Наистина не разбирам, дон Хуан — казах аз, — какъв е бил смисълът да се прави такъв сложен маскарад?
— Много е просто — рече той, като продължаваше да се усмихва. — Това е друг метод на преподаване, много добър метод. Той изисква огромно въображение и невероятен контрол от страна на учителя. Моят метод на преподаване е по-близо до твоята представа за преподаване. Той изисква огромно количество думи. Аз отивам до крайност в говореното. Нагуалът Хулиан стигаше до крайност в прикриването.
Дон Хуан каза, че сред ясновидците имало два метода на преподаване. Той познавал и двата. Предпочитал този, според който всичко се обяснявало и ученикът бивал запознат предварително с хода на процедурата. Това била система, която давала възможност за свобода, избор и разбиране. Методът на неговия благодетел бил по-наставнически и не давал възможност за избор или разбиране. Голямото му предимство било, че принуждавал воините да изживяват ясновидските понятия направо, без посредничеството на обяснения.
Дон Хуан обясни, че всичко, което неговият благодетел бил направил с него, било част от една майсторска стратегия. Всяка дума или действие на нагуала Хулиан били съзнателно избрани, за да предизвикат определен ефект. Изкуството му се състояло в това да осигурява на своите думи и действия най-подходящия контекст, така че те да имат необходимото въздействие.
— Това е методът на прикривачите — продължи дон Хуан. — Той дава възможност не за разбиране, а за тотално осъзнаване. Например, трябваше ми цял живот, за да разбера какво бе направил с мен нагуалът Хулиан, изправяйки ме пред съюзника, макар че осъзнах всичко без никакви обяснения, като преживях тази случка.
— Казвал съм ти, че Хенаро например не разбира какво прави, но осъзнаването му на това, което върши, е възможно най-дълбоко. Така е, защото неговата събирателна точка бе преместена по метода на прикривачите.
Дон Хуан каза, че ако събирателната точка е преместена от обичайното си положение по метода на обясненията, както е в моя случай, винаги имало нужда от втори човек, който не само да помогне при действителното преместване на точката, но и да обяснява какво става. Но ако събирателната точка е преместена по метода на прикривачите, както в неговия случай или при Хенаро, винаги имало нужда от начална катализна постъпка, която да издърпа точката от местоположението й.
Дон Хуан каза, че когато нагуалът Хулиан го изправил пред приличащия на чудовище съюзник, неговата събирателна точка се преместила под въздействието на страха. Силният страх, породен от срещата, съчетан със слабото му физическо състояние, бил идеален за отместване на събирателната му точка.
За да се компенсират вредните последици от страха, въздействието му трябвало да бъде приглушено, но не и намалено. Обясняването на това какво се случва би намалило страха. Нагуалът Хулиан искал да бъде сигурен, че ще може да използва този начален катализен страх толкова пъти, колкото му е необходимо, но искал да се увери също, че може да приглушава опустошителното му въздейстие: това била причината за неговия маскарад. Колкото по-сложни и драматични били историите му, толкова по-голям бил приглушаващият им ефект. Ако изглеждало, че и той самият е в същата ситуация като дон Хуан, страхът нямало да бъде толкова силен, колкото ако дон Хуан бил сам.
— Със своите театрални наклонности — продължи дон Хуан — моят благодетел можеше да премества събирателната ми точка достатъчно, за да ме зареди веднага с едно непреодолимо усещане за двете основни качества на воините: постоянно усилие и непреклонно намерение. Знаех, че за да бъда един ден отново свободен, ще трябва да работя дълго и упорито и то в сътрудничество с немощния старец, който според мен имаше нужда от моята помощ толкова, колкото и аз от неговата. Знаех без сянка на съмнение, че това е, което исках да направя повече от всичко друго в живота.
С дон Хуан продължихме разговора си едва след два дни. Бяхме в Оаксака и се разхождахме из главния площад в ранната утрин. По него имаше деца, отиващи на училище, мъже и жени на път към църквата, няколко човека по пейките и таксиметрови шофьори в очакване на туристи от хотела.
— От само себе си се разбира, че най-трудното по пътя на воините е да накарат събирателната си точка да се раздвижи — рече дон Хуан. — Това раздвижване е завършека на воинското търсене. От там нататък е друго търсене — същинското ясновидско търсене.
Той повтори, че по воинския път преместването на събирателната точка е всичко. Старите ясновидци абсолютно не успели да разберат тази истина. Те смятали, че движението на точката е като маркер, който определя позицията им в една скала на ценните качества. Така и не разбрали, че именно тази позиция определя какво да възприемат.