— Методът на прикривачите — продължи дон Хуан — в ръцете на майстор прикривач като нагуала Хулиан става причина за изумителни премествания на събирателната точка. Това са много стабилни промени; разбираш ли, като подкрепя чирака, прикривачът-учител си осигурява неговото пълно съдействие и активно участие. Да получиш нечие пълно участие и съдействие е едва ли не най-важният резултат от метода на прикривачите; а нагуалът Хулиан беше най-добрият в получаването и на двете.
Дон Хуан каза, че му е невъзможно да опише вълненията, които изживял, когато открил малко по малко колко богати и сложни били личността и животът на нагуала Хулиан. Докато дон Хуан виждал пред себе си един наплашен, немощен старец, който изглеждал безпомощен, той се чувствал спокоен. Но един ден, скоро след като били сключили сделката с това, което за дон Хуан било уродлив човек, спокойствието му било разбито на парчета, когато нагуалът Хулиан отново му показал по най-шокиращ начин своите прикривачески умения.
Макар че до тогава дон Хуан бил вече доста добре, нагуалът Хулиан продължавал да спи в същата стая, за да се грижи за него. Когато се събудил този ден, той съобщил на дон Хуан, че техният тъмничар бил заминал за няколко дни, което означавало, че не му се налага да се прави на старец. Той доверил на дон Хуан, че само се преструвал на стар, за да заблуди уродливия човек.
Без да даде време на дон Хуан да мисли, той скочил от рогозката си с невероятна пъргавост; навел се, потопил глава в едно ведро с вода и постоял малко така. Когато се изправил, косата му била смолисто черна, сивотата й се била отмила, и пред дон Хуан стоял човек, който той не бил виждал досега, човек на около четирийсет години. Той разкършил тяло и поел дълбоко въздух, сякаш е прекарал дълго време в пристягаща клетка.
— Когато видях нагуала Хулиан като млад човек, си помислих, че той наистина е дявола — продължи дон Хуан. — Затворих очи и знаех, че краят ми е близо. Нагуалът Хулиан чак се просълзи от смях.
Дон Хуан каза, че след това нагуалът Хулиан го успокоил, като го прехвърлил няколко пъти напред-назад между лявостранното и дясностранното съзнание.
— Два дни младият човек лудува из къщата — продължи дон Хуан. — Той ми разказваше случки от своя живот и вицове, от които се превивах от смях. Но още по-изумителна беше промяната на жена му. Тя всъщност беше стройна и красива. Мислех, че е абсолютно друга жена. Разпалено отбелязах колко пълна е промяната й и колко добре изглежда. Младият човек каза, че когато тъмничарят им го нямало, тя била друга жена.
Дон Хуан се разсмя и рече, че този дявол благодетел казвал истината. Жената наистина била друг ясновидец от групата на нагуала.
Дон Хуан попитал младия човек защо се правят на такива, каквито не са. Младият човек го погледнал с очи, пълни със сълзи, и казал, че тайните на света са наистина неразгадаеми. Той и жена му били пленени от необясними сили и трябвало да се предпазват с тази преструвка. Той приемал ролята на немощен старец, защото техният тъмничар постоянно надзъртал през пролуки във вратите. Помолил дон Хуан да му прости, че го е заблудил.
Дон Хуан попитал кой е този човек с вид на чудовище. Младият човек въздъхнал дълбоко и му признал, че не може дори да гадае. Казал на дон Хуан, че макар той самият да е образован човек, известен актьор от театъра в Мексико сити, не можел да намери обяснение. Той дошъл тук, за да се лекува от туберкулоза, която го мъчела от много години. Бил на умиране, когато близките му го довели при лечителката. Тя му помогнала да оздравее, той лудо се влюбил в младата красива индианка и се оженил за нея. Възнамерявал да я заведе в столицата за да забогатеят с нейните лечителски способности.
Преди да тръгнат за Мексико сити, тя го предупредила, че трябва да се маскират, за да се изплъзнат от някакъв магьосник. Тя му обяснила, че нейната майка също била лечителка и била научила занаята от този майстор-магьосник, който поискал тя, дъщерята, да остане с него за цял живот. Младият човек казал, че не пожелал да разпитва жена си за тази връзка. Той искал само да я освободи, затова се маскирал като старец, а нея маскирал като дебела жена.
Начинанието им не се увенчало с щастлив край. Ужасният човек ги заловил и ги задържал като свои пленници. Те не смеели да свалят маските си пред този кошмарен човек и в негово присъствие се държели така, сякаш се мразят един друг; но в действителност те копнеели един за друг и живеели само за кратките мигове, когато този човек не бил в къщата.