Дон Хуан каза, че младият човек го прегърнал и му рекъл, че стаята, в която спял дон Хуан, била единственото безопасно място в къщата. Ще бъде ли той така добър да излезе да пази пред вратата, докато той се люби с жена си?
— Къщата се тресеше от страстта им — продължи дон Хуан, — докато аз седях до вратата, чувствайки се виновен, че ги слушам, и изплашен до смърт, че човекът може да се върне всеки момент. И, разбира се, го чух да влиза в къщата. Заудрях по вратата и когато те не отвориха, влязох вътре. Младата жена спеше на пода гола, а младият мъж го нямаше никакъв. Никога през живота си не бях виждал красива гола жена. Все още бях много слаб. Чух уродливия човек да трополи отвън. Объркването и страхът ми бяха толкова силни, че припаднах.
Историята за делата на нагуала Хулиан ме ядоса извънредно много. Казах на дон Хуан, че нещо не успявам да разбера ценността на прикриваческите умения на нагуала Хулиан. Дон Хуан ме слушаше без да пророни нито дума и ме остави да се изприказвам.
Когато най-после седнахме на една пейка, аз бях много уморен. Не знаех какво да кажа, когато той ме попита защо разказът му за метода на нагуала Хулиан ме е разстроил толкова много.
— Не мога да се отърся от чувството, че е бил позьор — рекох най-сетне аз.
— Позьорите на нищо не учат с номерата си — сряза ме дон Хуан. — Нагуалът Хулиан разиграваше драми, магически драми, които изискваха преместване на събирателната точка.
— На мен ми изглежда като много себелюбив човек — настоях аз.
— Изглежда ти такъв, защото съдиш — отвърна дон Хуан. — Държиш се като моралист. Аз също минах през всичко това. Ако ти се чувстваш така само като слушаш за нагуала Хулиан, представи се как съм се чувствал аз, дето живях в къщата му години наред. Аз го съдех, страхувах се от него и му завиждах, в този ред.
— И го обичах, но завистта ми беше по-голяма от обичта. Завиждах на лекотата му, на тайнствената му способност да бъде млад или стар по желание; завиждах на дарбата му и преди всичко на влиянието му върху всеки, който се случеше да е наоколо. Позеленявах от яд, като го чувах как въвлича хората в най-интересен разговор. Той винаги имаше какво да каже, а аз — никога, и винаги се чувствах некадърен, пренебрегнат.
Разкритията на дон Хуан ме объркаха. Исках да сменя темата, защото ми беше неприятно да чувам, че той е бил като мен. Според мен той нямаше равен на себе си. Той очевидно знаеше как се чувствам. Разсмя се и ме потупа по гърба.
— Това, което се опитвам да направя, като ти разказвам за моята завист — продължи дон Хуан, — е да ти изтъкна нещо много важно, а именно, че позицията на събирателната точка диктува как да се държим и как да се чувстваме.
— Големият ми недостатък по онова време беше, че не можах да разбера този принцип. Бях груб. Живеех чрез самомнение точно като теб, защото там се беше разположила събирателната ми точка. Разбираш ли, още не бях научил, че начинът да се премести тази точка е да се установяват нови навици, да повелиш да се премести. И когато тя се премести, беше сякаш току-що съм открил, че единственият начин да работиш с несравними воини като моя благодетел е да нямаш самомнение, така че да можеш да ги възхваляваш безпристрастно.
Дон Хуан каза, че съзнаванията биват два вида. Едните са просто словоизлияния, огромни изблици на емоции и нищо повече. Другите са резултат от преместване на събирателната точка; те не са свързани с емоционален изблик, а с действия. Емоционалните осъзнавания идват години по-късно, когато воините са стабилизирали чрез практикуване новата позиция на своята събирателна точка.
— Нагуалът Хулиан неуморно ни водеше всички нас към този вид преместване — продължи дон Хуан. — Той получаваше от всички ни пълно съдействие и участие в неговите свръхестествени драми. Например с неговата драма за младия мъж и жена му и техния тъмничар той бе получил моето неразделено внимание и интерес. За мен разказът на старецът бе съвсем истински и логичен. Бях видял уродливия човек със собствените си очи, което означаваше, че младият човек бе спечелил съдружието ми завинаги.
Дон Хуан каза, че нагуалът Хулиан бил магьосник, който владеел силата на волята до степен непонятна за обикновения човек. В драмите му вземали участие герои, призовани от силата на намерението, като например неорганичното същество, което можеше да приема уродлив човешки образ.
— Силата на нагуала Хулиан беше толкова безупречна — продължи дон Хуан, — че той можеше да накара чия да е събирателна точка да се премести и да подреди излъчвания, които да накарат човека да възприеме каквото пожелае нагуалът Хулиан. Например той можеше да изглежда много стар или много млад за възрастта си в зависимост от това какво иска да постигне. И всичко, което хората, познаващи нагуала, можеха да кажат за възрастта му, бе, че тя варира. Аз бях с него в продължение на трийсет и две години и през това време понякога той биваше на твоята възраст сега, а друг път биваше толкова ужасно стар, че едва вървеше.