Дон Хуан каза, че под ръководството на неговия благодетел, събирателната му точка се преместила незабелязано и въпреки това дълбоко. Например един ден като гръм от ясно небе осъзнал, че го е обзел някакъв страх, който, от една страна, му бил абсолютно непонятен, а от друга — съвсем обясним.
— Страхът ми беше, че от глупост ще загубя шанса да бъда свободен и ще повторя живота на своя баща.
— Искам да ти кажа, че нямаше нищо лошо в живота на баща ми. Той живя и умря като повечето хора; работата е в това, че моята събирателна точка се беше преместила и един ден аз осъзнах, че животът и смъртта на баща ми не бяха допринесли нищо нито за него, нито за останалите.
— Моят благодетел ми каза, че баща ми и майка ми са живели само за да имат мен и че техните родители са направили същото за тях. Той каза, че воините се различават в това, че те преместват събирателната си точка достатъчно, за да осъзнаят огромната цена, която е била платена за живота им. Това преместване им дава уважението и благоговението, което техните родители никога не са изпитвали към живота изобщо или в частност към това, че са живи.
Дон Хуан каза, че нагуалът Хулиан не само успешно водел своите чираци към преместване на събирателната точка, но и невероятно се забавлявал при това.
— С мен той се забавляваше чудесно — продължи дон Хуан. — И когато, години по-късно, започнаха да идват другите ясновидци от групата ми, дори аз очаквах с нетърпение абсурдните ситуации, които той създаваше и разиграваше с всеки един от тях.
— Когато нагуалът Хулиан напусна света, забавата си отиде с него и никога не се върна. Хенаро ни забавлява понякога, но никой не може да заеме мястото на нагуала Хулиан. Неговите драми бяха винаги свръхестествени. Повярвай ми, ние не знаехме какво е забава, докато не видяхме какво прави той, когато някоя от тези драми се обръщаше срещу него.
Дон Хуан стана от любимата си пейка. Извърна се към мен. Очите му бяха ясни и спокойни.
— Ако се окажеш такъв глупак, че да се провалиш в своята задача — рече той, — трябва поне да събереш достатъчно енергия да преместиш събирателната си точка, за да се върнеш на тази пейка. Поседи малко на нея, освободен от мисли и желания; аз ще се опитам да дойда от където и да съм и да те взема. Обещавам ти, че ще се опитам.
После избухна в силен смях, сякаш обещанието му бе твърде абсурдно, за да му се вярва.
— Това трябва да се каже късно следобяд — рече той, все още смеейки се. — Никога сутрин. Утринта кара човек да се чувства оптимистично и такива думи губят значението си.
13
ТЛАСЪКЪТ НА ЗЕМЯТА
ХАЙДЕ ДА СЕ ПОРАЗХОДИМ по шосето за Оаксака — рече ми дон Хуан. — Хенаро ни чака някъде по пътя.
Това предложение ме изненада. Цял ден го бях чакал да продължи своите обяснения. Излязохме от къщата и мълчаливо стигнахме през града до непавираното шосе. Вървяхме бавно и спокойно дълго време. Изведнъж дон Хуан заговори.
— От край време ти разправям за великите открития на старите ясновидци — рече той. — Така както разбрали, че органичният живот не е единствения живот на земята, те открили също, че самата земя е живо същество. Той изчака един момент преди да продължи. Усмихна ми се, сякаш да ме подкани да направя някакъв коментар. Не можах да измисля какво да кажа.
— Старите ясновидци видели, че земята има пашкул — продължи той. — Видели, че има една топка, в която е затворена земята, един сияен пашкул, който впримчва излъчванията на Орела. Земята е едно гигантско живо същество, подвластно на същите сили, на които сме подвластни и ние.
Дон Хуан обясни, че като открили това, старите ясновидци веднага се заинтересували за практическата полза от това знание. Резултатът от техния интерес бил, че най-сложните категории на магьосничеството им били свързани със земята. Те смятали, че земята е основния източник на всичко, което сме ние.
Дон Хуан потвърди, че старите ясновидци не са сбъркали в това отношение, защото земята наистина е нашия основен източник.
Той не каза нито дума повече, докато не се срещнахме с Хенаро около миля нагоре по пътя. Той ни чакаше, седнал на една скала до шосето.
Той ме поздрави много топло. Каза ми, че ще трябва да се изкачим на върха на някакви скалисти хълмове, покрити с груба растителност.