— Тримата ще седнем до една скала — рече ми дон Хуан — и ще наблюдаваме слънчевата светлина, докато се отразява по източните хълмове. Когато слънцето се скрие зад западните върхове, земята може да ни позволи да видиш подреждане.
Когато стигнахме върха на хълма, седнахме, както беше казал дон Хуан, с гърбове опрени о една скала. Дон Хуан ме накара да седна между тях двамата.
Попитах го какво възнамерява да прави. Неговите загадъчни изявления, последвани от продължително мълчание, не вещаеха добро. Имах ужасни предчувствия.
Той не ми отговори. Продължи да приказва, сякаш въобще не бях проговарял.
— Именно старите ясновидци, като открили, че възприятието е подреждане — рече той, — попаднали на нещо величествено. Тъжното е, че тяхната налудничавост отново им попречила да разберат какво са извършили.
Дон Хуан посочи към планинската верига на изток от малката долина, където беше разположен градът.
— В тези планини има достатъчно блясък, за да се отмести събирателната ти точка — рече ми той. — Точно преди слънцето да се скрие зад западните върхове, ще имаш няколко мига, за да уловиш всичкия блясък, от който имаш нужда. Магическият ключ, който отваря вратите на земята, е направен от вътрешен покой плюс нещо, което блести.
— Какво точно трябва да направя, дон Хуан?
И двамата ме заоглеждаха. Стори ми се, че видях в очите им смесица от любопитство и отвращение.
— Просто изключи вътрешния си диалог — рече ми дон Хуан.
Обзе ме силен пристъп на безпокойство и съмнение; не бях уверен, че мога да го направя по желание. След първоначалния момент на дразнещо безсилие аз се примирих просто да се отпусна.
Огледах се наоколо. Забелязах, че сме достатъчно високо, за да виждаме долу дългата, тясна долина. Повече от половината й беше потънала в сянката на късния следобед. Слънцето все още грееше в подножието на източната планинска верига, от другата страна на долината; на слънчевата светлина ерозиралите хълмове изглеждаха кафяво-жълти, докато по-далечните синкави върхове бяха придобили пурпурен оттенък.
— Нали осъзнаваш, че това си го правил и преди? — прошепна ми дон Хуан.
Казах му, че нищо не съм осъзнал.
— Идвали сме тук и друг път — настоя той, — но това няма значение, защото е важно какво ще се случи при днешното ни идване.
— Днес, с помощта на Хенаро, ти ще намериш ключа, който отваря всичко. Все още няма да можеш да го използваш, но ще знаеш как изглежда и къде се намира. Ясновидците плащат най-високи цени, за да узнаят това. Ти самият си плащаше вноските през всичките тези години.
Дон Хуан обясни, че това, което бе нарекъл ключът към всичко, е узнаването от непосредствен опит, че земята е живо същество и като такова може да даде на воините огромен тласък; това е един импулс, който идва от съзнанието на самата земя в мига, когато излъчванията-в пашкула на воина се подравнят със съответните излъчвания в пашкула на земята. Тъй като и земята, и човекът са живи същества, техните излъчвания съвпадат, или поточно земята има всички налични излъчвания у човека и всички налични излъчвания във всички живи същества — органични или неорганични, все едно. Когато се осъществи подреждане, живите същества използват това подреждане по органичен начин и възприемат своя свят. Воините могат да използват това подреждане или за да възприемат, както всички останали, или като тласък, който им дава възможност да навлязат в невъобразими светове.
— Изчаквах да ми зададеш единствения смислен въпрос, който можеш да ми зададеш, но ти така и не го задаваш — продължи дон Хуан. — Все питаш дали тайната на всичко това е вътре в нас. Доста си близо, трябва да ти кажа.
— Непознатото не е точно в пашкула на човека, в излъчванията, недокоснати от съзнанието, и все пак е там, в известен смисъл. Това е, което не си разбрал. Когато ти казах, че ние можем да събираме още седем свята, освен този, който познаваме, ти го прие като нещо вътрешно, защото тоталната, ти нагласа е да смяташ, че само си въобразяваш всичко, което вършиш с нас. Затова така и не ме попита къде е всъщност непознатото. Години наред аз ти посочвах с ръка всичко около нас и ти казвах, че непознатото е там. Ти така и не направи връзката.
Хенаро се разсмя, после се закашля и стана.
— Той все още не прави връзката — рече той на дон Хуан.
Признах им, че ако има да се прави някаква връзка, аз не съм успял да я направя.
Дон Хуан повтори за пореден път, че излъчванията вътре в пашкула на човека са там само заради съзнанието и че съзнанието съчетава тези излъчвания със същия вид свободни излъчвания. Те са наречени свободни излъчвания, защото са необятни; а да се каже, че извън човешкия пашкул е непознаваемото, е все едно да се каже, че вътре в пашкула на земята е непознаваемото. В пашкула на земята, обаче, е също и непознатото, а в човешкия пашкул непознатото са излъчванията, недокоснати от съзнанието. Когато пламъкът на съзнанието ги докосне, те се активират и могат да се подравнят със съответните им свободни излъчвания. Стане ли това, непознатото се възприема и се превръща в познато.