Дон Хуан се задави от смях и аз го предизвиках да обясни безупречността.
— Безупречността не е нищо друго, освен правилното използване на енергията — рече той. — В думите ми няма никакъв намек за нравственост. Съхранил съм енергия и това ме прави безупречен. За да го разбереш, трябва ти да съхраниш достатъчно енергия.
Дълго време мълчахме. Исках да размисля върху това, което беше казал. Внезапно той отново заговори.
— Воините си правят опис на стратегията — започна дон Хуан. — Вписват всичко, което правят. След това решават кое от тези неща може да бъде променено, за да си дадат отдих от изразходването на своята енергия.
Отбелязах, че при това положение в описите им ще трябва да е включено всичко под слънцето. Той търпеливо ми обясни, че стратегическите описи, за които говорел, включвали само модели на поведение, които не са от жизненоважно значение за нашето оцеляване и благополучие.
Моментално се възползвах от възможността да изтъкна, че оцеляването и благополучието са категории с безброй много интерпретации и следователно не е възможно да се определи кое е, или не е, жизнено важно за оцеляването и благополучието.
Докато говорех, усетих, че започвам да губя инерция и накрая спрях, защото осъзнах колко безпочвени са аргументите ми.
Тогава дон Хан каза, че в стратегическите описи на воините самомнението фигурирало като дейността, която поглъща най-голямо количество енергия, и оттук усилията им да го изкоренят.
— Една от първите грижи на воините е да освободят тази енергия, за да могат да-се изправят с нея срещу непознатото — продължи дон Хуан. — Актът на пренасочване на тази енергия е безупречността.
Той каза, че най-ефективната стратегия била разработена от ясновидците, които са живеели по времето на Конквистата — безспорните майстори на прикриването. Тя се състои от шест елемента, които си взаимодействат един с друг. Петте от тях се наричат атрибути на войнството: контрол, дисциплина, търпение, точност и воля. Те принадлежат към света на воина, който се бори да се отърве от своето самомнение. Шестият елемент, който вероятно е най-важният от всичките, принадлежи към външния свят и се нарича „дребен“ тиранин. Той ме погледна така, сякаш безмълвно ме питаше дали съм разбрал или не.
— Наистина съм озадачен — казах аз. — Ти все повтаряш, че Ла Горда е дребния тиранин в живота ми. Но какво е дребен тиранин?
— Дребният тиранин е мъчител — отвърна той. — Някой, който или държи в ръцете си властта да разполага с живота и смъртта на воините, или просто ги дразни до смърт.
Дон Хуан ми говореше всичко това с лъчезарна усмивка на лицето. Той каза, че новите ясновидци си направили своя собствена класификация на дребните тирани; и макар това понятие да е едно от техните най-сериозни и важни открития, те се отнасяли към него с известно чувство за хумор. Той ме увери, че във всяка една от класификациите има отсянка на злобен хумор, защото хуморът бил единственото средство да се противодейства на натрапчивия импулс на човешкото съзнание да прави описи и обременителни класификации.
Новите ясновидци, в съответствие с установената си практика, сметнали за подходящо да сложат начело на своята класификация основния източник на енергия, единственият господар във вселената, и те го нарекли просто „тиранина“. Останалите деспоти и авторитаристи били сметнати, естествено, за стоящи много под категорията „тиранин“. В сравнение с източника на всичко най-страховитите и тиранични хора са просто палячовци; затова те били класифицирани като дребни тирани.
Той каза, че имало два подкласа от по-маловажни дребни тирани. Към първия подклас спадали дребните тирани, които преследвали и нанасяли вреда, но без действително да причиняват смърт. Те били наречени „дребните тиранчета“. Във втория подклас влизали дребните тирани, които дразнели и досаждали, но без да нанасят вреда. Те били наречени „нищожните дребни тиранчета“ или „мъничките дребни тиранчета“.
Сметнах, че класификацията, която ми дава, е просто нелепа. Бях сигурен, че импровизира испанските термини. Попитах го дали е така.
— Съвсем не — отвърна той с изражение, от което личеше, че му е забавно. — Новите ясновидци били велики класификатори. Хенаро, без съмнение, е един от най-великите; ако го наблюдаваш внимателно, ще разбереш точно как се отнасят новите ясновидци към своите класификации.
Той гръмко се разсмя на моето объркване, когато го попитах не ме ли будалка.
— Не бих си и помислил такова нещо — отвърна той с усмивка. — Хенаро си го позволява, но не и аз, особено след като знам как се отнасяш към класификациите. Просто новите ясновидци са били ужасно непочтителни.