— Твърде уплетено е, дон Хуан. Ще трябва да го разбиеш на по-малки късове за мен — рекох аз.
— Хенаро ще ти го разбие — сряза ме дон Хуан. Хенаро стана и тръгна със същата походка на силата, с която бе вървял и преди, когато обикаля една огромна плоска скала в царевичното поле близо до дома му, а дон Хуан го бе наблюдавал като омаян. Този път дон Хуан ми пошепна в ухото, че трябва да се опитам да чуя движенията на Хенаро, особено движенията на бедрата му, когато се вдигат до гърдите му при всяка негова стъпка.
Започнах да следя с очи движенията на Хенаро. След няколко секунди почувствах, че една част от мен бе впримчена в краката на Хенаро. Движението на бедрата му не ме пускаше. Чувствах се сякаш вървя с него. Дори се задъхвах. Тогава осъзнах, че действително следвам Хенаро. И всъщност вървях с него, отдалечавайки се от мястото, където бяхме седнали.
Не виждах дон Хуан, а само Хенаро, който вървеше пред мен по същия странен начин. Вървяхме с часове. Умората ми бе толкова силна, че получих ужасно главоболие и изведнъж ми прилоша. Хенаро спря и се приближи до мен. Около нас имаше силен блясък и светлината се отразяваше в чертите на Хенаро. Очите му пламтяха.
— Не гледай Хенаро! — нареди ми някакъв глас в ухото. — Огледай се наоколо!
Аз се подчиних. Струваше ми се, че съм в ада! Шокът от вида на околността беше толкова силен, че аз изпищях от ужас, но в гласа ми нямаше никакъв звук. Около мен бе най-живата картина на всички описания на ада, които съм получавал по време на католическото си възпитание. Виждах един червеникав свят, горещ и потискащ, тъмен и прихлупен, без небе, без светлина, освен злостните отражения на червеникава светлина, които продължаваха да се движат около нас с голяма скорост.
Хенаро отново започна да върви и нещо ме дръпна да тръгна с него. Силата, която ме караше да следвам Хенаро, не ми позволяваше освен това да гледам наоколо. Моето съзнание не се откъсваше от движенията на Хенаро.
Видях Хенаро да се строполява на земята, като че ли е крайно изтощен. В момента, в който той докосна земята и се просна да си почива, нещо в мен се освободи и аз отново можех да гледам наоколо. Дон Хуан ме гледаше изпитателно. Аз стоях прав срещу него. Бяхме на същото място, където седяхме — една широка скалиста тераса на върха на малък хълм. Хенаро се задъхваше и хриптеше, аз също. Бях плувнал в пот. По косата ми се стичаха капки пот, а дрехите ми бяха подгизнали, сякаш са ме потапяли в река.
— Господи, какво става! — възкликнах аз крайно сериозен и обезпокоен.
Възклицанието прозвуча толкова глупаво, че дон Хуан и Хенаро се разсмяха.
— Опитваме се да те накараме да разбереш подреждането — рече Хенаро.
Дон Хуан внимателно ми помогна да седна. Той седна до мен.
— Спомняш ли си какво стана? — попита ме той. Казах му, че си спомням и той настоя да му разкажа точно какво съм видял. Тази негова молба беше в противоречие с това, което ми бе казвал, а именно, че единственото ценно в моето преживяване е преместването на събирателната ми точка, а не съдържанието на виденията ми.
Той обясни, че Хенаро и преди се бил опитвал да ми помогне по същия начин, както сега, но аз все не съм можел да си спомня нищо. Той каза, че този път, както и преди, Хенаро насочил събирателната ми точка да събере един свят чрез друг от големите снопове от излъчвания.
Настъпи дълго мълчание. Аз бях вцепенен, шокиран и въпреки това съзнанието ми беше така ясно, както винаги. Струваше ми се, че най-после съм разбрал какво е подреждането. Нещо вътре в мен, което аз активирах без да знам как, ми даде увереността, че съм разбрал, една велика истина.
— Мисля, че започваш да набираш собствени сили — рече ми дон Хуан. — Хайде да си вървим. Преживя достатъчно за един ден.
— О, я стига — намеси се Хенаро. — Той е по-силен и от бик. Трябва да го тласнем още малко нататък.
— Не! — натъртено отвърна дон Хуан. — Трябва да пазим силата му. Не е чак толкова много.
Хенаро настоя да останем. Той ме погледна и ми намигна.
— Погледни — рече ми той, посочвайки източната планинска верига. — Слънцето едва е прехвърлило онези планини, а ти вече броди в ада с часове. Не е ли изумително това?