Усетих някакво огромно налягане върху себе си, а после чух глас в ухото си. Аз виждах. Гласът каза, че налягането се дължи на движението. Аз се движех заедно с дон Хуан и Хенаро. Почувствах леко разтърсване, сякаш бях минал през картонена преграда, и се озовах в един луминисцентен свят. Светлина се излъчваше отвсякъде, но без да блести. Беше сякаш слънцето всеки момент ще се покаже иззад някакви бели прозирни облаци. Аз гледах надолу към източника на светлината. Беше красива гледка. Нямаше никакви земни маси, само пухкави бели облаци и светлина. А ние вървяхме по облаците.
После нещо отново ме впримчи. Движех се в крачка с двете топки светлина от двете им страни. Постепенно те започнаха да губят своя блясък, после станаха матови и накрая бяха дон Хуан и Хенаро. Вървяхме по безлюдна странична улица, отдалечавайки се от главния площад. После се върнахме назад.
— Хенаро просто ти помогна да подравниш своите излъчвания с онези свободни излъчвания, които принадлежат на друг сноп — рече ми дон Хуан. — Подреждането трябва да бъде много спокойно, незабележимо действие. Никакво бързане, никаква суетня.
Дон Хуан каза, че трезвостта, която е необходима, за да може събирателната точка да събере други светове, не е нещо, което може да се импровизира. Трезвостта трябва да се развие напълно и да стане сама по себе си сила, преди воините да могат безнаказано да разрушат бариерата на възприятието.
Наближавахме главния площад. Хенаро не беше казал и дума. Той вървеше мълчаливо, като че ли бе потънал в мисли. Тъкмо преди да навлезем в площада, дон Хуан каза, че Хенаро искал да ми покаже още нещо, а именно, че всичко зависи от позицията на събирателната точка и че светът, който тя ни кара да възприемаме, е толкова истински, че не оставя място за нищо друго, освен истинност.
— Хенаро ще остави събирателната си точка да събере един друг свят само заради теб — рече ми дон Хуан — и тогава ще разбереш, че докато той го възприема, силата на неговото възприятие не оставя място за нищо друго.
Хенаро мина пред нас и дон Хуан ми нареди да въртя очите си обратно на часовниковата стрелка докато гледам Хенаро, за да не ме повлече със себе си. Аз се подчиних. Хенаро беше на метър и половина — два пред мен. Изведнъж очертанията му се размиха и в миг той изчезна като кълбо дим.
Сетих се за научно фантастичните филми, които съм гледал, и се зачудих дали пък подсъзнателно не съзнаваме възможностите си.
— Сега Хенаро е отделен от нас от силата на възприятието — тихо рече дон Хуан. — Когато събирателната точка събира даден свят, този свят е тотален. Това е чудото, на което попаднали старите ясновидци и което така и не разбрали какво представлява: съзнанието на земята може да ни даде тласък да подредим други големи снопове от излъчвания, а силата на това ново подреждане кара света да изчезне.
— Всеки път, когато постигали ново подреждане, старите ясновидци смятали, че слизат в дълбините надолу, или се възкачват в небесата горе. Така и не разбрали, че светът изчезва като кълбо дим, когато някое ново тотално подреждане ни кара да възприемаме друг тотален свят.
14
ТЪРКАЛЯЩАТА СЕ СИЛА
ДОН ХУАН СЕ КАНЕШЕ да започне своите обяснения за владеенето на съзнанието, но промени решението си и стана. Седяхме в голямата стая, потънали в мълчание.
— Искам да се опиташ да видиш излъчванията на Орела — рече дон Хуан. — За да направиш това, първо трябва да преместиш събирателната си точка, докато видиш пашкула на човека.
Излязохме от къщата и отидохме пеша до центъра на градчето. Седнахме на една свободна овехтяла пейка пред църквата. Беше ранен следобед; денят бе слънчев и ветровит и наоколо гъмжеше от хора.
Дон Хуан повтори, сякаш опитвайки се най-после да ми го набие в главата, че подреждането е една уникална сила, защото тя или помага на събирателната точка да се премести, или я държи прикована на обичайното й място. Аспектът на подреждането, който държи точката неподвижна, рече той, е волята; а аспектът, който я кара да се движи, е намерението. Той отбеляза, че една от най-натрапчивите загадки е как волята — безличната сила на подреждането, се превръща в намерение — оличностената сила, която служи на всеки индивид.