— Най-странното в тази загадка е, че това превръщане се постига много лесно — продължи дон Хуан. — Но това, което не е чак толкова лесно, е да убедим себе си, че то е възможно. И точно в това е нашата защита. Ние трябва да бъдем убедени. А никой от нас не иска да бъде.
После дон Хуан ми каза, че съм в състояние на най-изострено съзнание и че е възможно за мен да възнамеря събирателната си точка да се премести дълбоко в лявата ми страна, до позицията на сънуване. Възразих, че да заспивам на публично място не е една от отличителните ми способности. Той се поясни като каза, че да заспиш означава да преместиш събирателната си точка от естественото й местоположение и да я задържиш фиксирана на ново място; с практиката си ясновидците се научават да заспиват и въпреки това да се държат като че ли нищо не им се случва.
След моментна пауза дон Хуан добави, че за да може човек да види пашкула на човека, той трябва да се взира в хората отзад, докато те се отдалечават от него. Няма смисъл да се взираш в хората лице в лице, защото предната страна на яйцеподобния човешки пашкул има един тънък защитен пласт, който ясновидците наричат „предната плоча“. Това е един почти непроницаем, устойчив пласт, който ни предпазва през целия ни живот от натиска на една особена сила, която произлиза от самите излъчвания.
Дон Хуан ми каза още да не се учудвам, ако тялото ми се екове, сякаш е замръзнало; каза, че ще се чувствам като човек, който стои в средата на стая и гледа към улицата през прозореца, и че скоростта е от значение, тъй като хората щели да се движат много бързо покрай моя прозорец на виждане. После ми каза да се отпусна, да изключа вътрешния си диалог и да оставя събирателната си точка да се понесе под магията на вътрешния покой. Подкани ме да се шляпна леко, но здраво по дясната страна, между бедрената кост и подребрената кухина.
Направих това три пъти и дълбоко заспах. Това беше едно много особено състояние на сън. Тялото ми спеше, но аз напълно съзнавах всичко, което ставаше около мен. Чувах как дон Хуан ми говори и го разбирах, сякаш бях буден, но тялото си изобщо не можех да помръдна. Дон Хуан каза, че един мъж щял да мине покрай прозореца ми на виждане и че трябва да се опитам да го видя. Безуспешно се опитах да помръдна глава и тогава се появи една лъскава яйцеподобна форма. Тя беше сияйна. Замрях при тази гледка и преди да успея да се съвзема от изненадата си тя бе изчезнала. Отмина, люлеейки се във въздуха.
Всичко стана толкова внезапно и бързо, че се разстроих и ме обхвана нетърпение. Почувствах, че започвам да се събуждам. Дон Хуан отново ми заговори и ме прикани да се отпусна. Каза, че нямам никакво право и време да съм нетърпелив. Изведнъж друго сияйно същество се появи и отмина. Изглеждаше като направено от бели флуоресцентни влакънца.
Дон Хуан ми прошепна в ухото, че ако поискам, очите ми са способни да забавят хода на всичко, върху което се фокусират. После ме предупреди, че идва още един човек. В същия момент осъзнах, че долавям два гласа. Единият, който току-що чух, беше същият, който ме посъветва да бъда търпелив. Това бе гласът на дон Хуан. Другият, който ми каза да използвам очите си, за да забавя движението, беше гласът на виждането.
Същия следобед аз видях десет сияйни същества на бавни обороти. Гласът на виждането ме насочваше да наблюдавам в тях всичко, което дон Хуан ми беше казал за пламъка на съзнанието. Върху дясната страна на тези яйцеподобни сияйни същества имаше една вертикална лента с по-силна кехлибарена светлина, широка може би една десета част от целия пашкул. Гласът каза, че това е човешкия сноп на съзнанието. Гласът посочи една точица върху човешкия сноп, една точица силен блясък; тя беше разположена високо върху продълговатите форми, почти на върха им, на повърхността на пашкула; гласът каза, че това е събирателната точка.
Когато виждах всяко от сияйните същества в профил, от тяхна гледна точка, неговата яйцеподобна форма приличаше на гигантски асиметричен масур, стоящ настрани, или пък на почти кръгло гърне, легнало настрана със сложен капак. Онази част, която приличаше на капак, беше предната плоча; тя представляваше може би една пета от дебелината на целия пашкул.
Щях да продължа да виждам онези същества, но дон Хуан каза, че сега трябва да се взирам в хората лице в лице и да задържа взора си докато разруша бариерата и започна да виждам излъчванията.
Последвах нареждането му. Почти мигновено видях една прекрасна блестяща редица от живи, властни нишки светлина. Това беше поразителна гледка, която веднага наруши равновесието ми. Паднах на циментената алея от моята страна. Оттам видях властните нишки светлина да се множат. Те се пръсваха и отвътре им излизаха безчетен брой други нишки. Но нишките, колкото и властни да бяха, някак си не пречеха на обикновеното ми зрение. Пред мен се тълпяха хора, отиващи на църква. Аз вече не ги виждах. Имаше няколко мъже и жени и съвсем до пейката. Исках да фокусирам очите си върху тях, но вместо това забелязах как една от онези нишки светлина изведнъж се изду. Тя стана като една огнена топка, може би два метра в диаметър. Тя се търкулна към мен. Понечих да се изтърколя от пътя й, но преди да успея да помръдна, топката ме бе ударила. Почувствах го така ясно, сякаш някой ме бе ударил леко с юмрук в стомаха. Миг по-късно ме удари друга огнена топка, този път значително по-силно, а после дон Хуан ме зашлеви наистина здраво по бузата. Неволно подскочих и изгубих от поглед нишките светлина и балоните, които ме удряха.