Дон Хуан каза, че успешно съм издържал моята първа кратка среща с излъчванията на Орела, но че две бутвания от акробата опасно били разтворили пролуката ми. Той добави, че топките, които ме бяха ударили, се наричала „търкалящата се сила“ или „акробата“.
Бяхме се върнали в къщата му, макар че не си спомнях как и кога. Бях прекарал часове в някакво полусънено състояние. Дон Хуан и останалите ясновидци от групата му ми бяха дали да изпия огромни количества вода. Освен това ме бяха потапяли за кратко време в едно корито с ледено студена вода.
— Нишките, които видях, излъчванията на Орела ли бяха? — попитах аз дон Хуан.
— Да. Но ти всъщност не успя да ги видиш — отвърна той. — Едва беше започнал да виждаш и акробатът те спря. Ако беше останал още миг, той щеше да те пръсне.
— Какво точно представлява акробатът? — попитах аз.
— Това е една сила, произтичаща от излъчванията на Орела — рече дон Хуан. — Една непрестанна сила, която ни удря всеки миг от живота ни. Тя е смъртоносна, когато я видиш, но иначе не ни засяга, в нашия обикновен живот, защото имаме защитен пласт. Имаме всепоглъщащи интереси, които ангажират цялото ни съзнание. Ние постоянно се притесняваме за нашето обществено положение, за нашата собственост. Тези пластове всъщност не държат акробата настрана, а просто ни пречат да го видим директно, като по този начин ни предпазват да не се нараним от страха при виждането на огнените топки, които ни удрят. Пластовете са огромна помощ, но и огромна пречка за нас. Те ни успокояват и същевременно ни мамят. Те ни дават едно лъжливо чувство за сигурност.
Дон Хуан ме предупреди, че ще настъпи момент в живота ми, когато няма да ме предпазват никакви пластове и ще бъда непрекъснато изложен на произвола на акробата. Той каза, че това е задължителен етап от живота на воина, известен като „изгубване на човешката форма“.
Помолих го да ми обясни веднъж завинаги що е това човешка форма и какво означава да я загубиш.
Той отвърна, че ясновидците описват човешката форма като властната сила на подреждането на излъчванията, възбудени от пламъка на съзнанието точно на мястото, където обикновено е фиксирана събирателната точка на човека. Това е силата, която ни прави хора. Следователно, да си човек, означава да си принуден да се придържаш към тази сила на подреждане, а в резултат на това — и към точното място, откъдето тя произтича.
Поради дейността на воините в даден момент събирателната им точка се отмества наляво. Това е едно постоянно движение, което води до необичайно чувство за отчужденост или контрол, или дори отпускане. Това отместване на събирателната точка поражда ново подреждане на излъчвания. То е началото на една поредица от по-значителни премествания. Ясновидците много уместно са нарекли това първоначално преместване „загубване на човешката форма“, защото то маркира едно устойчиво отдалечаване на събирателната точка от първоначалното й местоположение, което води до безвъзвратната загуба на нашите връзки със силата, която ни прави хора.
След това дон Хуан ме помоли да му опиша всички подробности, които си спомням за огнените топки. Казах му, че съм ги видял за толкова кратко време, че едва ли бих могъл да ги опиша в подробности.
Той изтъкна, че виждането е евфемизъм за преместване на събирателната точка и че ако съм бил преместил моята още мъничко по-наляво, щял съм да получа ясна картина на огнените топки — картина, която впоследствие съм щял да представя като спомняне на огнените топки.
Опитах се да получа ясна картина, но не успях, затова описах каквото си спомнях.
Дон Хуан ме изслуша внимателно, след което ме подкани да си спомня дали са били огнени топки или кръгове. Казах му, че не си спомням.