Той обясни, че тези огнени топки са от решаващо значение за човешките същества, защото те са израза на една сила, която е във връзка с всички подробности на живота и смъртта — нещо, което новите ясновидци наричат „търкалящата се сила“.
Помолих го да поясни какво има предвид под „всички подробности на живота и смъртта“.
— „Търкалящата се сила“ е средството, чрез което Орелът раздава живот и съзнание за съхранение — рече дон Хуан. — Но това също е силата, която събира наема, така да се каже. Тя кара всички живи същества да умират. Това, което видя днес, било наречено от старите ясновидци „акробатът“.
Той каза, че ясновидците го описват като една безкрайна върволица от дъгоцветни пръстени или огнени топки, които се търкалят върху живите същества непрестанно. Сияйните органични същества посрещат търкалящата се сила с вдигната глава, докато не настъпи денят, когато тя им идва твърде много и те в крайна сметка рухват. Старите ясновидци били като хипнотизирани, виждайки как акробатът ги затъркалва към клюна на Орела, за да бъдат погълнати.
— Каза, че това е хипнотична гледка. Ти самият виждал ли си го да търкаля човешки същества? — попитах аз.
— Разбира се, че съм го виждал — отвърна той и след кратка пауза добави. — Ти и аз го видяхме съвсем неотдавна в Мексико сити.
Твърдението му бе толкова пресилено, че се почувствах задължен да му кажа, че този път греши. Той се разсмя и ми припомни, че във въпросния случай, докато двамата с него сме седели на една пейка в парка „Алмеда“ в Мексико сити, сме наблюдавали смъртта на един човек. Той каза, че съм записал случката както в ежедневната си памет, така и влявостранните си излъчвания. Докато дон Хуан ми говореше, аз имах усещането за нещо вътре в мен, което постепенно се просветляваше, и накрая успях да видя с необичайна яснота цялата сцена в парка. Човекът лежеше на тревата, а около него стояха трима полицаи, за да държат зяпачите настрана. Ясно си спомнях, че дон Хуан ме удари по гърба, за да промени нивото на съзнанието ми. И тогава видях. Но не виждах ясно. Не можех да се отърся от гледката на света на ежедневния живот. И затова се получаваше една композиция от нишки с най-прекрасни цветове, насложени върху сградите и уличния трафик. Нишките бяха всъщност линии от цветна светлина, които идваха отгоре. Те имаха вътрешен живот; бяха ярки и кипящи от енергия.
Когато погледнах умиращия човек, аз видях това, за което говореше дон Хуан; нещо, приличащо на огнени кръгове или дъгоцветни пръстени, се търкаляше навсякъде, където фокусирах очите си. Кръговете се търкаляха по хората, по дон Хуан, по мен. Аз ги усещах в стомаха си и ми прилоша.
Дон Хуан ми каза да фокусирам очите си върху умиращия човек. В един момент го видях да се свива на кълбо — точно както се свива гъсеницата, когато я докоснеш. Огнените кръгове го изблъскаха, сякаш го отстраняваха от своя величествен, неизменен път.
Не ми хареса усещането. Огнените кръгове не ме бяха изплашили; те не бяха страшни или зловещи. Не се чувствах тъжен или печален. Кръговете по-скоро ме отвратиха. Усещах го под лъжичката. Именно отвращение бях почувствал този ден.
Споменът за тях извика отново цялото неприятно чувство, което бях изпитал този ден. Като ми прилоша, дон Хуан така се разсмя, та чак се задъха.
— Все си склонен да преувеличаваш — рече той. — Търкалящата се сила не е чак толкова лоша. Дори е чудесна. Новите ясновидци препоръчват да се отворим към нея. Старите ясновидци също са се били отворили към нея, но водени от самомнение и маниакалност.
— Новите ясновидци, от друга страна, се сприятеляват с нея. Те я познават, като боравят с нея без каквото и да е самомнение. Резултатът е просто зашеметяващ.
Дон Хуан каза, че за да се отвори човек към търкалящата се сила е необходимо само да премести събирателната си точка. И добави, че ако човек вижда силата умишлено и предпазливо, опасността е минимална. Крайно опасна ситуация е, обаче, едно неволно преместване на събирателната точка, дължащо се да речем на физическа умора, емоционално изтощение, болест или просто на някое дребно емоционално или физическо сътресение, като например да си изплашен или пиян.
— Когато събирателната точка се премества неволно, търкалящата се сила пуква пашкула — продължи дон Хуан. — Много пъти съм говорил за една пролука, която човек има под пъпа си. Тя всъщност не е под самия пъп, а в пашкула, на височината на пъпа. Пролуката е по-скоро като вдлъбнатина, един естествен дефект в иначе гладкия пашкул. Именно това е мястото, където „акробатът“ ни удря непрестанно и където се пропуква пашкулът.