После той обясни, че ако преместването на събирателната точка е незначително, пукнатината е много малка, пашкулът бързо се самовъзстановява и хората преживяват това, което се е случвало на всеки по едно или друго време: цветни петна и изкривени образи, които остават дори и ако очите са затворени.
Ако преместването е значително, пукнатината също е голяма и на пашкула му трябва време, за да се възстанови, както става при воините, които умишлено използват растения на силата, за да предизвикат това преместване, или пък при хора, които вземат наркотици и несъзнателно правят същото. В тези случаи хората се чувстват вцепенени и изстинали; трудно им е да говорят, дори да мислят; сякаш са замразени отвътре.
Дон Хуан каза, че в случаите, при които събирателната точка се премества драстично поради травма или смъртоносна болест, търкалящата се сила прави пукнатина по цялата дължина на пашкула; пашкулът се деформира, сгърчва се към себе си и човекът умира.
— Може ли едно неволно преместване да породи такава пукнатина? — попитах аз.
— Понякога — отвърна дон Хуан. — Ние наистина сме крехки. Докато акробатът ни удря отново и отново, смъртта идва към нас през пролуката. Търкалящата се сила е смъртта. Когато тя открие слабост в пролуката на сияйното същество, автоматично я разтваря и го срива.
— Всяко живо същество ли има пролука? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна дон Хуан. — Ако нямаше пролука, няма да умре. Пролуките се различават, обаче, по размер и форма. Човешката пролука е една наподобяваща купа вдлъбнатина с размерите на юмрук; много крехка и уязвима форма. Пролуките на останалите органични същества много приличат на човешката; някои са по-силни от нашата, други са по-слаби. Но пролуката на неорганичните същества е нещо наистина различно. Тя е по-скоро като дълга нишка, като едно сияйно влакно. Затова неорганичните същества са много по-трайни от нас.
— Има нещо натрапчиво привлекателно в дългия живот на тези същества и старите ясновидци не могли да не се поддържат тази привлекателност.
Дон Хуан каза, че същата тази сила може да предизвиква два коренно противоположни ефекта. Старите ясновидци били хванати в плен от търкалящата се сила, а новите ясновидци биват възнаграждавани за своите усилия в диренето на свобода. Опознавайки търкалящата се сила чрез изкуството на намерението, в даден момент новите ясновидци отварят своите пашкули и силата ги повлича, вместо да ги търкаля като свити гъсеници. Крайният резултат е тяхното пълно м мигновено разпадане.
Зададох на дон Хуан много въпроси относно оцеляването на съзнанието след като сияйното същество е погълнато от огъня отвътре. Той не отговори. Просто се усмихна, сви рамене и продължи, като каза, че маниакалната привързаност на старите ясновидци към акробата им попречила да видят другата страна на тази сила. Новите ясновидци, с обичайното си усърдие при отхвърляне на традицията, отишли в другата крайност. Отначало те изпитвали абсолютно нежелание да фокусират своето виждане върху акробата; поддържали тезата, че им е необходимо да разберат силата на свободните излъчвания като животодаряваща и повишаваща съзнанието.
— Те осъзнали, че е безкрайно по-лесно да разрушиш нещо — продължи дон Хуан, — отколкото да го съградиш и поддържаш. Да премахнеш живота е нищо, в сравнение с това да го дадеш и да го подхранваш. Разбира се новите ясновидци сбъркали в това отношение, но когато му дошло времето, те поправили своята грешка.
— В какво са сбъркали, дон Хуан?
— Грешка е да се изолира каквото и да е за виждане. В началото новите ясновидци правели точно обратното на това, което са вършели техните предшественици. Със същото внимание те се съсредоточили върху другата страна на акробата. Това, което ги сполетяло, било толкова ужасно, ако не и по-ужасно, колкото и случилото се на старите ясновидци. Те умирали глупаво точно като обикновените хора. Те нямали тайнството или злонравието на древните ясновидци, нито пък имали търсенето на свобода на днешните ясновидци.
— Онези първи нови ясновидци служели на всеки. Понеже съсредоточавали своето виждане върху живот-даряващата страна на излъчванията, те били изпълнени с любов и доброта. Но това не ги предпазило от търкалянето. Те били уязвими също като старите ясновидци, които били изпълнени с болезнена злоба.
Дон Хуан каза, че за съвременните нови ясновидци да бъдат изоставени след цял живот на дисциплина и труд, също както хората, които са нямали и един съдържателен миг в живота си, било непоносимо.
Той каза, че тези нови ясновидци осъзнали, след като отново приели своята традиция, че знанието на старите ясновидци за търкалящата се сила е било пълно; в един момент старите ясновидци заключили, че има на практика две различни страни на една и съща сила. Търкалящата страна е свързана изключително с разрушението и смъртта. Кръговата страна пък е това, което поддържа живота и съзнанието, целта и реализацията. Те обаче избрали да се занимават изключително с търкалящата страна.