— Като се Втренчвали на екипи, новите ясновидци успели да видят разделението между търкалящата и кръговата страна — обясни дон Хуан. — Те видели, че двете сили са смесени, но не са едно и също. „Кръговата сила“ идва при нас точно преди „търкалящата сила“; те са толкова близко една до друга, че изглеждат една и съща.
— Наречена е кръговата сила, защото тя идва на пръстени; нишковидни дъгоцветни обръчи — много деликатна работа наистина. И точно като търкалящата сила, тя удря всички живи същества непрестанно, но с различна цел. Тя ги удря, за да им даде сила, посока, съзнание; за да им даде живот.
— Новите ясновидци открили — продължи дон Хуан, — че във всяко живо същество тези две сили са в едно много фино равновесие. Ако в даден момент човекът почувства, че търкалящата сила удря по-силно от кръговата, това означава, че равновесието е нарушено. От там нататък търкалящата сила започва да удря все по-силно и по-силно, докато накрая пропука живото същество и то умре.
Дон Хуан добави, че от това, което бях нарекъл „огнени топки“, излиза един дъгоцветен обръч точно с размера на живите същества, били те хора, дървета, микроби или съюзници.
— Има ли кръгове с други размери? — опитах аз.
— Не ме разбирай толкова буквално — възпротиви се дон Хуан. — Изобщо няма никакви кръгове, има просто една кръгова сила, която дава на ясновидците, които я сънуват, усещането за пръстени. Няма и други размери. Това е една неделима сила, която пасва на всички живи същества, органични и неорганични.
— Защо старите ясновидци са се съсредоточили върху търкалящата страна? — попитах аз.
— Защото те смятали, че животът им зависи от това да я видят — отвърна дон Хуан. — Те били сигурни, че тяхното виждане ще им даде отговорите на вековни въпроси. Разбираш ли, те си представяли, че ако разкрият тайните на търкалящата се сила, ще бъдат неуязвими и безсмъртни. Тъжното е, че по един или друг начин те наистина разкрили тайните, но въпреки това не били нито неуязвими, нито безсмъртни.
— Новите ясновидци променили всичко това, като осъзнали, че за човека няма начин да постигне безсмъртие, докато има пашкул.
Дон Хуан обясни, че старите ясновидци очевидно не са успели да разберат, че човешкият пашкул е едно вместилище и не може вечно да издържа на ударите на търкалящата се сила. Въпреки цялото знание, което били натрупали, накрая те положително били не по-добре, а вероятно и много по-зле, от обикновения човек.
— В какво отношение са били по-зле от обикновения човек? — попитах аз.
— Тяхното огромно знание ги принудило да приемат за дадено, че техните решения са безпогрешни — рече дон Хуан. — И те решили да живеят на всяка цена.
Дон Хуан ме погледна и се усмихна. С тази театрална пауза той ми казваше нещо, което не можех да схвана.
— Те решили да живеят — повтори той. — Точно както решили да станат дървета, за да съберат светове чрез онези почти недостижими големи снопове.
— Какво искаш да кажеш с това, дон Хуан?
— Искам да кажа, че те използвали „търкалящата се сила“, за да преместят събирателната си точка на невъобразими позиции на сънуване, вместо да я оставят да ги претъркаля до клюна на Орела, за да бъдат погълнати.
15
ПРЕДИЗВИКАТЕЛИТЕ НА СМЪРТТА
ПРИСТИГНАХ В КЪЩАТА на Хенаро към два следобед. С дон Хуан завързахме разговор и после той ме премести в състояние на повишено съзнание.
— Ето ни пак тримата заедно, точно както бяхме в деня, когато отидохме на онази плоска скала — рече дон Хуан. — Довечера отново ще отидем там.
— Сега имаш достатъчно знания, за да си извадиш много сериозни заключения относно това място и въздействието му върху съзнанието.
— Какво му е на това място, дон Хуан?
— Довечера ще разбереш някои страшни факти, които старите ясновидци събрали за търкалящата се сила; ще видиш какво имах предвид, когато ти казах, че старите ясновидци решили да живеят на всяка цена.
Дон Хуан се обърна към Хенаро, който почти заспиваше. Сръга го.
— Не смяташ ли, Хенаро, че старите ясновидци са били ужасни хора? — попита дон Хуан.
— Абсолютно — отвърна Хенаро отривисто и после сякаш се поддаде на умората.
Започна забележимо да клюма. След миг беше дълбоко заспал — с глава, увиснала на гърдите, и брадичка, забодена в тях. Похъркваше.