Понечих да се разсмея с глас. Но тогава забелязах, че Хенаро се взира в мен, сякаш спеше с отворени очи.
— Те били такива ужасни хора, че дори предизвиквали смъртта — добави Хенаро между похъркванията.
— Не ти ли се ще да узнаеш как тези страшни хора предизвиквали смъртта? — попита ме дон Хуан.
Изглежда ме подтикваше да помоля за пример на тяхната страховитост. Спря и ме погледна сякаш с някакво очакване в очите.
— Очакваш да помоля, за пример, нали? — казах аз.
— Това е велик момент — рече той, като ме потупа по гърба и се разсмя. — Моят благодетел ме постави на тръни в този миг. Аз го помолих да ми даде пример и той го направи; сега и аз ще ти дам един, без значение дали го искаш или не.
— Какво възнамеряваш да направиш? — попитах аз толкова уплашен, че стомахът ми се сви на топка и гласът ми едва излизаше.
На дон Хуан му трябваше доста време, за да се успокои от смеха. Всеки път, когато понечеше да заговори, се задавяше от смях.
— Както ти каза Хенаро, старите ясновидци били ужасни хора — рече дон Хуан, бършейки очите си. — Имало нещо, което те се опитвали да избегнат на всяка цена — не искали да умрат. Сигурно ще кажеш, че обикновеният човек също не иска да умре, но предимството на старите ясновидци било, че те имали необходимата концентрация и дисциплина да Възнамеряват отпраща-нето на разни неща и те действително възнамерили отпращането на смъртта.
Той спря и ме погледна с вдигнати вежди. Каза, че изоставам и че не задавам обичайните си въпроси. Отбелязах, че ми е ясно как ме насочва към това да го попитам дали старите ясновидци са успели да отпратят смъртта чрез своето намерение, но че той самият вече ми бе казал, че тяхното знание за „акробата“ не ги е спасило от умиране.
— Те успели да възнамерят отпращането на смъртта — рече дон Хуан, като изговаряше всяка дума много внимателно. — Но въпреки това трябвало да умрат.
— Как са отпратили смъртта чрез намерението си? — попитах аз.
— Наблюдавали своите съюзници — рече той — и като видели, че те са живи същества с много по-голяма устойчивост на търкалящата се сила, моделирали себе си по техен образец.
Старите ясновидци разбрали, обясни дон Хуан, че само органичните същества имат пролука, която прилича на купа. Нейният размер, форма и крехкост представляват идеалната конфигурация за ускоряване пропукването и сгърчването на сияйната обвивка под ударите на търкалящата се сила. Съюзниците, от друга страна, чиято пролука представлява само една линия, предоставят толкова малка повърхност на търкалящата се сила, че са на практика безсмъртни. Техните пашкули могат да издържат ударите на акробата безкрайно, защото нишковидните пролуки съвсем не са идеалната конфигурация за него.
— Старите ясновидци разработили най-странни техники, за да затворят своите пролуки — продължи дон Хуан. — Те по същество били прави, като предположили, че нишковидната пролука е по-издържлива от приличната на купа.
— Тези техники съществуват ли още? — попитах аз.
— Не, не съществуват — отвърна той. — Но някои от ясновидците, които са ги практикували, съществуват.
По непонятни за мен причини това негово изявление породи у мен най-чист ужас. Дишането ми моментално се промени и аз не можех да овладея ускорения му ритъм.
— Те са живи до ден-днешен, нали така Хенаро? — попита дон Хуан.
— Абсолютно — измърмори Хенаро, очевидно в състояние на дълбок сън.
Попитах дон Хуан дали знае защо съм толкова изплашен. Той ми припомни един случай в същата тази стая, когато ме бяха попитали дали съм забелязал странните същества, които били влезли в момента, когато Хенаро отвори вратата.
— Този ден твоята събирателна точка навлезе много дълбоко в лявата страна и събра един страшен свят — продължи той. — Но това вече съм ти го казвал; онова, което не помниш, е, че ти отиде направо в един далечен свят и там се попика от страх.
Дон Хуан се обърна към Хенаро, който спокойно похъркваше с опънати пред себе си крака.
— Не се ли попика той от страх, Хенаро? — попита той. — Абсолютно се попика — измърмори Хенаро и дон Хуан се разсмя.
— Искам да знаеш, че ние не те обвиняваме за това, че си се изплашил — продължи дон Хуан. — Самите ние се отвращаваме от някои действия на старите ясновидци. Сигурен съм, че досега вече си разбрал, че това, което не можеш да си спомниш за онази нощ, е, че ти видя старите ясновидци, които са все още живи.
Поисках да възразя, че нищо не съм разбрал, но не можех да изкажа думите си. Трябваше на няколко пъти да се прокашлям, преди да успея да учленя някоя дума. Хенаро беше станал и леко ме потупваше по гърба, точно под врата, сякаш се бях задавил.