— Пресипнал си — рече той.
Благодарих му с писклив глас.
— Не, май доста си се понаплашил — добави той и седна да спи.
Дон Хуан каза, че новите ясновидци се противопоставили на всичките странни практики на старите ясновидци и ги обявили не само за безполезни, но и като вредни за цялото ни същество. Те стигнали дори до там, че забранили на тези техники да бъдат обучавани новите воини; и поколения наред не било споменавано нищо за тези практики.
Едва в началото на XVIII век нагуалът Себастиян, член на правата нагуалска линия на дон Хуан, преоткрил съществуването на тези техники.
— Как ги е преоткрил? — попитах аз.
— Той бил превъзходен прикривач и поради безупреч-ността си имал възможност да научи чудеса — отвърна дон Хуан.
Той каза, че един ден, когато нагуалът Себастиян се канел да се заеме с ежедневните си задължения — той бил клисар в катедралата в града, където живеел, — той видял един индианец на средна възраст, който се суетял около вратата на църквата.
Нагуалът Себастиян отишъл при човека и го попитал дали има нужда от помощ.
— Имам нужда от малко енергия, за да затворя пролуката си — рекъл му човекът с висок ясен глас. — Ще ми дадеш ли малко от твоята енергия?
Според легендата, каза дон Хуан, нагуалът Себастиян се слисал. Той не знаел за какво говори човекът. Предложил на индианеца да го заведе при енорийския свещеник. Човекът изгубил търпение и гневно обвинил на-гуала Себастиян, че шикалкави.
— Имам нужда от твоята енергия, защото ти си нагуал — рекъл той. — Хайде да тръгваме без много шум.
Нагуалът Себастиян се поддал на магнетичната сила на непознатия и покорно тръгнал с него към планините.
Нямало го в продължение на много дни. Когато се върнал, имал не само ново мнение за старите ясновидци, но и подробни знания за техните техники. Непознатият бил древен толтек. Един от последните оцелели.
— Нагуалът Себастиян открил чудеса относно старите ясновидци — продължи дон Хуан. — Той бил първият, който узнал колко уродливо-странни и налудничави били те всъщност. Преди него знанието било само от разкази.
— Една нощ моят благодетел и нагуалът Елиас ми дадоха пример за тази налудничавост. Всъщност те ни го показаха на мен и Хенаро заедно, затова ще е най-уместно ние двамата да ти покажем същия пример.
Исках да заговоря, за да ги забавя; имах нужда от време, за да се успокоя, да обмисля нещата. Но преди да успея да кажа каквото и да е, дон Хуан и Хенаро практически вече ме извличаха от къщата. Отправихме се към същите ерозирали хълмове, където бяхме ходили и преди.
Спряхме в подножието на широк, гол хълм. Дон Хуан посочи към някакви далечни планини на юг и каза, че между мястото, където стоим ние, и някакъв естествен прорез в онези планини — прорез, който приличал на отворена уста, имало поне седем места, където древните ясновидци са фокусирали цялата сила на своето съзнание.
Дон Хуан каза, че онези ясновидци били не само добре осведомени и дръзки, но и все успявали. Той добави, че неговият благодетел бил показвал на него и на Хенаро едно място, където старите ясновидци, водени от обичта си към живота, се били погребали живи и действително отпратили чрез своето намерение търкалящата се сила.
— В тези места няма нищо, което да привлече окото — продължи той. — Старите ясновидци внимавали да не оставят следи. Това е просто пейзаж. Човек трябва да види, за да узнае къде са тези места.
Дон Хуан каза, че не му се ходело до далечните места, затова щял да ме заведе до най-близкото. Настоях да ми кажат какво целим. Дон Хуан каза, че ще опитаме да видим погребаните ясновидци и че за целта трябвало да останем под прикритието на някакви зелени храсти, докато се стъмни. Той ги посочи; бяха на около половин миля разстояние, нагоре по стръмен склон.
Стигнахме до мястото с храстите и се разположихме под тях възможно най-удобно. После дон Хуан започна да обяснява, че за да получат енергия от земята, древните ясновидци се погребвали за известни периоди от време в зависимост от това какво искат да постигнат. Колкото по-трудна била задачата им, толкова по-дълго стоели погребани.
Дон Хуан стана и мело драматично ми показа едно място на няколко метра от нас.
— Старите ясновидци са погребани там — рече той. — Те са се погребали преди около две хиляди години, за да избегнат смъртта, но не в смисъл да избягат от нея, а да я предизвикат.
Дон Хуан помоли Хенаро да ми покаже точното място, където са погребани старите ясновидци. Извърнах се, за да погледна Хенаро, и разбрах, че той седи до мен, отново дълбоко заспал. Но за мое най-голямо учудване той скочи, излая като куче и затича с все сила към мястото, което сочеше дон Хуан. Като стигна там, започна да го обикаля, идеално имитирайки малко кученце.