Представлението му ми се стори смешно. Дон Хуан се превиваше от смях.
— Хенаро ти показа нещо изключително — рече дон Хуан, след като Хенаро се бе върнал при нас и отново бе заспал. — Показа ти нещо свързано със събирателната точка и сънуването. Сега той сънува, но може да действа така, все едно, че е напълно буден и чува всичко, което казваш. В това състояние той може да направи повече, отколкото, ако е буден.
Дон Хуан замълча за миг, като че ли преценявайки какво да каже след това. Хенаро ритмично похъркваше.
Дон Хуан отбеляза колко лесно му било да открива недостатъци в това, което са вършели старите ясновидци, и все пак, което си е право, никога нямало да му омръзне да повтаря какви прекрасни постижения имали те. Той каза, че те разбирали земята до съвършенство. Те не само открили и използвали тласъка на земята, но открили също, че ако останат погребани, събирателната им точка подравнява излъчванията, които обикновено са недостъпни, и че това подреждане пуска в действие странната, необяснима способност на земята да отклонява непрестанните удари на търкалящата се сила. Затова те разработили най-поразителни и сложни техники да се погребват за изключително дълги периоди от време, без това да им вреди. В своята борба срещу смъртта те се научили как да удължават тези периоди така, че да покриват хилядолетия.
Денят беше облачен и нощта се спусна бързо. За съвсем кратко време всичко потъна в мрак. Дон Хуан стана и ни поведе, мен и сомнамбула Хенаро, към една огромна, плоска овална скала, която бе привлякла вниманието ми още от мига, когато дойдохме на това място. Тя приличаше на плоската скала, на която бяхме ходили преди, но беше по-голяма. Хрумна ми мисълта, че скалата, колкото и огромна да беше, е поставена там нарочно.
— Това е още едно такова място — рече дон Хуан. — Тази голяма скала е поставена тук като клопка, да привлича хората. Скоро ще разбереш защо.
Ледена тръпка мина по тялото ми. Струваше ми се, че ще припадна. Знаех, че определено преигравам и исках да кажа нещо за това, но дон Хуан продължаваше да говори в дрезгав шепот. Каза, че Хенаро, понеже сънува, имал достатъчно контрол върху събирателната си точка, за да я премести дотам, че да достигне специфичните излъчвания, които ще събудят каквото има около скалата.
Посъветва ме да се опитам и аз да преместя своята събирателна точка и да последвам Хенаровата. Каза, че мога да го направя, като първо наглася непреклонното си намерение да я раздвижи, а после да оставя контекста на ситуацията да диктува накъде да се мести.
След моментен размисъл дон Хуан ми прошепна в ухото да не се притеснявам за никакви процедури, защото повечето от наистина необикновените неща, които се случват на ясновидците, а и на обикновения човек в това число, стават от само себе си, с намесата единствено на намерението.
Замълча за миг и после добави, че опасността за мен щяла да бъде неминуемия опит на погребаните ясновидци да ме изплашат до смърт. Той ме посъветва да се владея и да не се поддавам на страха, а да следвам движенията на Хенаро.
Отчаяно се борех да не ми прилошее. Дон Хуан ме потупа по гърба и каза, че аз съм стар професионалист в ролята на невинен наблюдател. Той ме увери, че не е съзнателен отказът ми да преместя събирателната си точка, а защото всяко човешко същество го прави автоматично.
— Нещо ще те изплаши така, та косите ти ще настръхнат — прошепна дон Хуан. — Не се предавай, защото ако го направиш, ще умреш и старите лешояди, дето са тук, ще пируват с енергията ти.
— Хайде да се махаме оттук — замолих го аз. — Всъщност съвсем не ми е притрябвал пример за уродливостта на старите ясновидци.
— Твърде късно е — рече Хенаро, този път напълно буден, застанал до мен. — Дори и да се опитаме да избягаме, двамата ясновидци и техните съюзници на другото място ще те повалят. Те вече са направили кръг около нас. Точно в този момент върху теб са съсредоточени цели шестнайсет създания.
— Кои са те? — попитах шепнешком в ухото на Хенаро.
— Четиримата ясновидци и тяхната свита — отвърна той. — Те знаят за нас откакто сме тук.
Исках да си подвия опашката и да побягна през глава, но дон Хуан ме хвана за ръката и посочи към небето. Забелязах, че е настъпила значителна промяна във видимостта. Вместо смолисточерния мрак, който преобладаваше, сега бе приятна утринна дрезгавина. Бързо прецених накъде са четирите посоки. Небето определено беше по-светло на изток.