— Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли. Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчността. Обич. Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен. Срамота е!
Очите на дон Хуан блестяха от сдържан смях. Той ме поставяше на мястото ми, но го правеше смеейки се.
Дон Хуан ме остави сам в стаята за около час. Исках да подредя мислите и чувствата си. Нямаше начин да го направя. Знаех-без никакво съмнение, че събирателната ми точка е в позиция, където разумът няма място, и въпреки това бях воден от разумен интерес. Дон Хуан бе казал, че технически погледнато, веднага щом събирателната точка се премести, ние заспиваме. Чудех се, например, дали ако някой случаен човек ме види сега, ще му изглеждам дълбоко заспал, също както Хенаро ми изглеждаше на мен.
Попитах дон Хуан за това веднага щом се върна.
— Ти си абсолютно заспал без да е необходимо да лягаш — отвърна той. — Ако те видят сега хора в нормално състояние на съзнанието, ще им изглеждаш малко замаян, дори пиян.
Той обясни, че по време на нормален сън преместването на събирателната точка е покрай единия от двата края на човешкия сноп. Такива премествания винаги са придружени от сън. Преместванията, които са предизвикани умишлено, се извършват около средата на човешкия сноп и не са придружени от сън, макар че сънувачът спи.
— Именно на този кръстопът се разделили старите и нови ясновидци по отношение на силата — продължи дон Хуан. — Старите ясновидци искали копие на тялото, но с повече физическа сила, затова накарали събирателната си точка да се плъзга покрай десния ръб на човешкия сноп. Колкото по-надълбоко навлизали те покрай десния ръб, толкова по-чудновато ставало тяхното сънувано тяло. Ти сам видя онази нощ чудовищния резултат от едно дълбоко преместване покрай десния ръб. Дон Хуан каза, че новите ясновидци били съвсем различни и задържали събирателната си точка в средната част на човешкия сноп. Ако преместването е плитко, като например преминаването в повишено съзнание, сънуващият е почти като всеки обикновен човек от улицата, с тази разлика, че е леко уязвим по отношение на чувствата, като например страх и съмнение. Но на една определена дълбочина сънуващият, който се мести покрай средата, става топка светлина. Сънуваното тяло на новите ясновидци е топка светлина.
Дон Хуан каза още, че такова едно безлично сънувано тяло е по-добър проводник на разбиране и изследване, което е основата на цялата дейност на новите ясновидци. Силно очовеченото сънувано тяло на старите ясновидци ги подтиквало да търсят отговори, които били също толкова лични, очовечени.
Дон Хуан изведнъж млъкна и като че ли затърси думи, за да продължи.
— Има още един предизвикател на смъртта — рече той рязко, — толкова различен от четиримата, които ти видя, че не се отличава от обикновения човек от улицата. Той е извършил този уникален подвиг като отваря и затваря своята пролука когато пожелае.
Дон Хуан си играеше с пръстите на ръцете почти нервно.
— Древният ясновидец, който нагуалът Себастиян срещнал през 1723 година, е този предизвикател на смъртта — продължи той. — Ние считаме този ден за начало на нашето течение, второто начало. Този предизвикател на смъртта, който е на земята от стотици години, е променил живота на всеки нагуал, когото е срещнал — на някой повече, на друг по-малко. А от онзи ден през 1723 година той е срещнал всеки един от нагуалите в нашето течение.
Дон Хуан се втренчи в мен. Почувствах се странно неловко. Струваше ми се, че това се дължи на една дилема. Много сериозно се съмнявах в истинността на тази история и същевременно изпитвах най-смущаващата увереност, че всичко, което беше казал, е истина. Споделих с него объркването си.
— Проблемът с продиктувана от разума липса на вяра не е само твой — рече дон Хуан. — Моят благодетел отначало също се измъчвал от този въпрос. Разбира се по-късно той си спомнил всичко. Но му трябвало доста време. Когато го срещнах, той вече бе възстановил всичко, така че не съм бил свидете/^на терзанията му. Само съм слушал за тях.
— Странното е, че хората, които никога не са виждали този човек, по-лесно приемат, че той е един от първите ясновидци. Моят благодетел казваше, че затрудненията му произтичали от факта, че шокът от срещата с това същество бил смесил безразборно голям брой излъчвания. Необходимо е време, за да се разделят тези излъчвания едно от друго.