После дон Хуан обясни, че като продължавам да местя събирателната си точка, в един момент тя ще уцели необходимата комбинация от излъчвания; тогава доказателството за съществуването на този човек ще ми стане поразително очевидно.
Почувствах се принуден отново да заговоря за раздвоеността си.
— Отклоняваме се от темата — рече той. — Ще излезе, че се опитвам да те убедя в съществуването на този човек, а това, за което всъщност исках да говоря, бе факта, че старият ясновидец е знаел как да борави с търкалящата се сила. Дали вярваш или не вярваш, че той съществува, не е важно. Един ден сам ще се убедиш, че той действително е успял да затвори пролуката си. Енергията, която взема от нагуала на всяко поколение, той използва изключително за затваряне на пролуката си.
— Как е успял да я затвори? — попитах аз.
— Няма начин да се узнае — отвърна той. — Говорил съм с още двама нагуали, които са се срещали лице в лице с този човек — нагуалът Хулиан и нагуалът Елиас. И двамата не знаеха. Човекът никога не разкрива как затваря този отвор, който след известно време, предполагам, пак започва да се отваря. Нагуалът Себастиян разказвал, че когато за пръв път видял стария ясновидец, човекът бил съвсем изнемощял, на практика умирал. Но когато го срещнал моят благодетел, той пращял от сила като млад човек.
Дон Хуан каза, че нагуалът Себастиян кръстил безименния човек „наемателят“, защото те сключили споразумение, съгласно което човекът получавал енергия, квартира така да се каже, а плащал наем под формата на услуги и знание.
— Случвало ли се е някой да пострада при тази обмяна? — попитах аз.
— Никой от нагуалите, които са му давали енергия, не е пострадал — отвърна дон Хуан. — Според уговорката, човекът вземал само частица от излишната енергия на нагуала, като в замяна му давал някаква дарба, някаква необикновена способност. Например нагуалът Хулиан се сдобил с походката на силата. Чрез нея той можеше да активира или да приспива излъчванията вътре в пашкула си, за да изглежда млад или стар по желание.
Дон Хуан обясни, че предизвикателите на смъртта като цяло стигнали до там, че приспали всички излъчвания в пашкулите си с изключение на онези, които подхождали на излъчванията на съюзниците. По този начин те можели да наподобяват съюзниците до известна степен.
Всеки от предизвикателите на смъртта, с които се бяхме срещнали при скалата, рече дон Хуан, успял да премести своята събирателна точка на точно определено място върху своя пашкул, за да наблегне на излъчванията, които са общи с тези на съюзниците, и да влезе във взаимодействие с тях. Но никой от тях не можел да я върне обратно на обичайното й място и да взаимодейства с хората. Наемателят, от друга страна, е способен да премества събирателната си точка, така че да събира света на ежедневния живот, сякаш нищо не се е случило.
Дон Хуан каза още, че неговият благодетел бил убеден, а и той бил напълно съгласен с него, че предаването на енергията ставало по следния начин: старият магьосник премества събирателната точка на нагуала, за да наблегне тя на излъчванията на съюзниците вътре в нагуалския пашкул, след което използва огромния изблик на енергия, предизвикан от внезапното активиране на тези латентни до момента излъчвания.
Дон Хуан каза, че енергията, която е затворена в нас, в нашите латентни излъчвания, притежава огромна сила и неизчислим обхват. Можем да добием някаква смътна представа за обхвата на тази огромна сила, като вземем предвид, че енергията, която е необходима на човек, за да възприема и функционира в света на ежедневния живот, е продукт на подреждането на едва една десета част от излъчванията, затворени в човешкия пашкул.
— Това, което става в момента на смъртта, е, че цялата тази енергия се освобождава наведнъж — продължи той. — И живите същества в този момент биват понасяни от най-невъобразима сила. Това не е търкалящата се сила, която е разтворила пролуката им, защото тази сила никога не влиза в пашкула; тя само го срива. Това, което ги понася, е силата от всички излъчвания, които изведнъж са активирани, след като цял живот са били латентни. Тази гигантска сила няма откъде другаде да излезе, освен през пролуката.
Дон Хуан добави, че старият магьосник намерил начин да каптира тази енергия. Като активира ограничен, но много специфичен набор от латентните излъчвания вътре в нагуалския пашкул, старият ясновидец улавя ограничен, но гигантски изблик на енергия.
— Как смяташ, че прехвърля той тази енергия в своето тяло? — попитах аз.
— Като разтваря пролуката на нагуала — отвърна дон Хуан. — Той мести събирателната точка на нагуала, докато пролуката се открехне малко. Когато енергията на новоактивираните излъчвания започне да изтича през този отвор, той я вкарва в собствената си пролука.