— Защо този стар ясновидец върши всичко това? — запитах аз.
— Според мен той е попаднал в кръг, от който не може да излезе — отвърна дон Хуан. — Ние сключихме споразумение с него. Той прави всичко възможно да го спазва, а също и ние. Ние не можем да го съдим, но трябва да знаем, че неговият път не води към свобода. Той го знае, а знае също и че не може да го промени; уловил се е в капана на ситуация, която сам е създал. Единственото, което може да направи, е да продължи своето наподобяващо съюзник съществуване колкото е възможно по-дълго.
16
МОДЕЛЪТ НА ЧОВЕКА
Веднага след като се наобядвахме, седнахме с дон Хуан да разговаряме. Той започна без каквото и да е въведение. Обяви, че сме стигнали до края на неговите обяснения. Той каза, че е обсъдил с мен в най-големи подробности всички истини за съзнанието, които старите ясновидци открили. Подчерта, че сега вече знам реда, в който ги подредили новите ясновидци. Каза, че в последните няколко сеанса от обясненията ми е разказал подробно за двете сили, които помагат на нашата събирателна точка да се движи: тласъкът на земята и търкалящата се сила. Бе ми обяснил също и трите техники, разработени от новите ясновидци — прикриването, намерението и сънуването — и тяхното влияние върху движението на събирателната точка.
— Сега единственото, което остана да направиш, за да завършим напълно обяснението за владеене на съзнанието — продължи дон Хуан, — е сам да разрушиш бариерата на възприятието. Трябва да преместиш събирателната си точка без чужда помощ и да подредиш друг голям сноп от излъчвания.
— Ако не направиш това, всичко, което си научил и направил с мен, ще си остане само приказки, просто думи. А думите не струват много.
Дон Хуан обясни, че когато събирателната точка се отдалечава от обичайното си местоположение и достигне определена дълбочина, тя разрушава една бариера, която разстройва за миг способността й да подрежда излъчванията. Ние го усещаме като моментна перцептуална обърканост. Старите ясновидци нарекли този момент „стената от мъгла“, защото един пласт мъгла се появява всеки път, когато подреждането от излъчвания се колебае.
Той каза, че имало три начина да се борави с него. — Можело да бъде взет абстрактно като бариера на възприятие; можело да бъде почувстван като преминаване с цялото тяло през преграда от твърд картон; или пък можело да бъде видян като стена от мъгла.
В процеса на моето чиракуване при дон Хуан той безброй пъти ме бе насочвал да видя бариерата на възприятие. Отначало ми бе харесала идеята за стена от мъгла. Дон Хуан ме бе предупредил, че старите ясновидци също предпочитали да я виждат така. Бе казал, че е много удобно и лесно да се вижда бариерата на възприятие като стена от мъгла, но че при това съществува и сериозната опасност нещо непонятно да се превърне в нещо мрачно и зловещо; затова неговата препоръка беше по-добре да оставим непонятните неща непонятни, отколкото да ги правим част от описа на първото внимание.
След едно краткотрайно чувство на удобство и спокойствие при виждането на стената от мъгла, аз трябваше да се съглася с дон Хуан, че е по-добре да се остави преходния период като непонятна абстракция, но вече не можех да разруша фиксацията на моето съзнание. Всеки път, когато ме поставяха в ситуация да разруша бариерата на възприятие, аз виждах стената от мъгла.
При един такъв случай в миналото се бях оплакал на дон Хуан и Хенаро, че майар да искам да я видя като нещо друго, не мога. Дон Хуан бе прокоментирал, че това е разбираемо, тъй като съм бил мрачен и затворен и че в това отношение ние с него сме много различни. Той бил весел и практичен и не боготворял човешкия опис. А аз съм нямал желание да изхвърля своя опис през прозореца и затова съм бил тежък, мрачен и непрактичен. Бял шокиран и натъжен от грубата му критика и увесих нос. Дон Хуан и Хенаро така се разсмяха, та чак сълзи се търкаляха по бузите им.
Хенаро бе добавил, че отгоре на всичко съм отмъстителен и имам склонност към напълняване. Смехът им беше толкова силен, че накрая нямах друг избор, освен да се присъединя към тях.
Тогава дон Хуан ми беше казал, че упражненията в събиране на други светове дават възможност на събирателната точка да натрупа опит в преместването. Аз обаче винаги се бях чудил как да получа първоначалния тласък, необходим за отместването на събирателната ми точка от обичайното й местоположение. Когато навремето го бях запитал за това, той бе изтъкнал, че тъй като подреждането е силата, която играе роля във всичко, намерението е това, което кара събирателната точка да се движи. Отново го попитах за това.