Бомбардировката постепенно намалява, спира сред облак дим, все още разтърсван от трусове, сред трептящ, палещ гризу. Излизам през пукнатината: цял съм като обгърнат, обвързан от отчаяните викове, когато стигам под открито небе върху размекнатата земя, затрупана с греди, сред които краката се препъват. Ловя се за останките. Ето най-сетне хода. Когато се спускам в ходовете, още отдалеч ги виждам все така мрачни, пълни от край до край с тълпи, които преливат от окопите и безконечно се стичат към превързочните пунктове. Още дни и нощи ще гледаме как натам текат и се изливат потоци хора, измъкнали се от бойните полета, от равнината, която има вътрешности и кърви и гние до безкрай.
XXII
Малка разходка
След като минаваме по булевард Република и по авеню Гамбета, излизаме на площад Комерс. Пироните на лъснатите ни обувки чаткат по градския паваж. Времето е хубаво. Слънчевото небе блести, искри като през стъклата на оранжерия и запалва светлинни по витрините на площада. Полите на старателно изчетканите ни шинели са отпуснати и понеже обикновено ъглите им са подгънати, виждат се два четириъгълника по-тъмносиньо сукно.
Нашата свободно разхождаща се група спира за миг и се колебае пред входа на кафенето пред префектурата, наричано още Гран-кафе.
— Тук имаме право да влизаме! — казва Волпат.
— Пълно е с офицери — отвръща Блер, като надзърта над дантеленото перденце, което прикрива вътрешността на заведението, и поглежда между златните букви.
— Пък и още не сме се нагледали — казва Паради.
Пак поемаме ние, простите войници, и оглеждаме скъпите магазини, които заобикалят площада: магазини за дрехи последна мода, за книжарски потреби, аптеки и бижутериен магазин, който напомня генерал, обсипан с ордени. Цъфтим в усмивки като украса. До вечерта сме свободни от наряд, свободни сме, господари сме на времето си. Краката ни правят отпуснати, спокойни крачки; ръцете ни са празни, размахват се свободно и те се разхождат нагоре-надолу.
— Дума да няма, тая почивка я използуваме както трябва — забелязва Паради.
Градът, който се открива под стъпките ни, е много внушителен. Влизаме в допир с живота, с многоликия живот, живота в дълбокия тил, нормалния живот. Толкова често сме си мислили, че никога няма да успеем да се доберем дотук!
Виждаме господа, дами, двойки с деца, английски офицери, авиатори, които отдалеч си личат по стройното изящество и ордените, и войници, които излагат на показ изчистените си дрехи и измити лица, с единственото украшение — знака за самоличност от гравиран метал, светнал на слънцето върху шинела, и внимателно пристъпват сред красивия декор, очистен от всичко кошмарно.
Възклицаваме като хора, дошли от много далеч.
— Ама народ, а? — възхищава се Тирет.
— Ех, богат град! — казва Блер.
Минава някаква работничка и се заглежда в нас.
Волпат ме ръга с лакът, поглъща я с очи, проточил врат, после ми показва малко по-далеч две жени, които се приближават, и със светнали очи установява, че градът е богат и откъм женски елемент.
— Пълно с фусти, а, братче!
Преди малко Паради бе успял да надвие стеснението си и да се приближи до купчина блестящо наредени пасти, да посегне към тях и да изяде една; на всяка крачка трябва да се спираме посред тротоара, за да дочакваме Блер, захласнат по витрините, на които са изложени елегантни куртки и кепета, нежносини ленени връзки, червени лъскави високи обувки като от махагон. Блер е стигнал до връхната точка на своето преобразяване. Той, който държеше рекорда по разпасаност и мръсотия, сега е действително най-спретнат от всички ни, особено след като бе отстранено усложнението със счупената му по време на атака челюст и тя бе поправена. Възприел е някаква свободна стойка.
— Изглежда млад, просто като младеж — казва Мартро.
Изведнъж се озоваваме пред някакво беззъбо създание, което се смее така, че чак гърлото му се вижда… Около шапката му стърчат няколко черни косъма. Лицето му с груби, некрасиви черти, обсипано с белези от едра шарка, прилича на онези недобре нарисувани лица върху дебело платно пред панаирджийска барака.
— Бива си я — казва Волпат.
Мартро, на когото жената се усмихва, онемява от смущение.