Окопният насип от всички страни е покрит с войници, които започват да се спускат едновременно с нас. Отдясно се очертава силуетът на една рота, която се отправя към ската по ход 97, някога германски, а сега полуразрушен.
Прекосяваме нашите линии от бодлива тел през пролуките. Още не стрелят по нас. Някои по-тромави се препъват, изправят се. От другата страна отново се строяваме и започваме малко по-бързо да се спускаме по склона; движението инстинктивно се е ускорило. Тогава няколко куршума изсвистяват сред редиците. Бертран ни изкрещява да пестим гранатите, да чакаме последния момент.
Но гласът му е заглушен: изведнъж над нас по цялата ширина на склона връхлитат мрачни пламъци и страхотни взривове раздират въздуха. По цялата линия отляво надясно снарядите избухват в небето, взривове избликват от земята. Страшна завеса ни отделя от света, отделя ни от миналото и от бъдещето. Спираме като сраснали в земята, замаяни от връхлитащия облак, който гърми от всички страни; после с общо усилие едновременно всички се надигаме и се втурваме много бързо напред. Политаме, задържаме се едни за други сред големи димни вълни. Виждаме как в дъното, към което се спускаме безредно, тук-таме с остър грохот се отварят кратери, и се вдигат циклони разбита на прах земя. После вече не различаваме къде падат бомбите. Развихря се толкова чудовищно оглушителна буря, че се чувствуваш смазан само от шума на пороите гръмотевици, от големите съзвездия отломки, които изникват във въздуха. Виждаш, усещаш как край главата ти минават парчета и пращят като нажежено желязо, потопено във вода. Изведнъж изпускам пушката си — така ме жегна по ръцете диханието на един взрив. Политам, вдигам я пак и пак поемам с наведена глава сред бурята с червеникави отблясъци сред смазващия дъжд от лава, шибан от струи прах и сажди. Свистенето на летящите парчета снаряди бие в ушите до болка, удря в тила, пробива слепоочията, не можеш да не изкрещиш. Повдига ти се, стомахът ти се сгърчва от миризмата на сяра. Повеи на смъртта ни тласкат, вдигат, клатушкат. Подскачаме, не знаем къде стъпваме. Очите примигват, заслепени, насълзени. От гърмящата лавина, обхванала всичко, не виждаме пред себе си.
Това е преграден огън. Трябва да преминем през тази вихрушка от пламъци, сред ужасните отвесни облаци. Минаваме. Минахме, наслуки, виждах тук-таме тела, които се завъртваха, политаха и падаха, осветени от внезапен свръхестествен отблясък. Зървах странни лица на хора, които надаваха викове, но без да ги чувам сред унищожителния грохот. Жарава от огромни, бесни, червени и черни маси пада около нас, дълбае земята, измъква я изпод краката ми и ме отмята встрани като играчка. Спомням си, че прескочих един запален труп, черен, покрит с ясночервена кръв, която пращеше отгоре му; спомням си също, че полите на някакъв шинел до мене се подпалиха и оставиха димна диря. Вдясно от нас по продължение на 97-и ход редица ужасни осветени фигури, притиснати една до друга, привличаше и заслепяваше очите.
— Напред!
Сега почти тичаме. Някои падат като снопове с лице напред, други смирено се отпускат, сякаш да поседнат на земята. Рязко отскачаме встрани, за да избегнем някой проснат труп — тих и вкочанен или сгърчен, а също (и това е по-опасна клопка) ранените, които се мъчат да се вкопчат в нас.
Международният ход!
Стигаме. Дългите виещи се стебла на бодливата тел са изтръгнати, изкоренени; топовете са ги отметнали и навили, помели, събрали на широки купчини. Между тези големи, влажни от дъжда храсти, земята е открита, свободна.
Ходът не се отбранява. Или германците са го напуснали, или пък първата вълна вече е минала… Вътрешността му цяла е настръхнала от пушки, сложени покрай насипа. В дъното — пръснати трупове. Сред бъркотията в този дълъг трап се подават ръце в сиви ръкави с червен кант и крака в ботуши. На някои места насипът е сринат, дървените подпори раздробени; целият насип на разбития окоп е затрупан с неописуема смесица най-различни предмети. На други места зеят дълбоки като кладенци ями. От този момент ми е останал главно споменът за един странно раздърпан окоп, покрит с разноцветни дрипи, за торбите с пръст германците са използували чаршафи, басма, сукна, задигнати от някой магазин за мебелни платове. Цялата тази смесица от цветни, разпокъсани, разнищени парцали виси, плющи, подхвърча и се мята пред очите ни.